Българската следа Българските места извън България
Чували ли сте за Лас Бреняс? По-скоро не. А можете ли да отгатнете къде се намира? Звучи ви като да е в Испания, но пък може би щяхте да сте го засичали някъде. Затова избирате да кажете, че е Южна Америка. Вашето отгатване ви води на прав път, а пък аз ще ви помогна още малко. Градът се намира в Аржентина, като в него живее голяма българска общност. А днес ще ви разкажем и за един от най-ярките нейни представители – поетът Марио Несторов.
Българката диаспора в Аржентина има своите дълбоки корени, оставила е и не една и две следи. Говорейки за Лас Бреняс е хубаво да споменем, че този град е основан от преселници, голяма част, от които българи. За целите на нашия разказ ще се спрем на двама техните представители. Младо семейство от български произход, което на 21 август 1936 година се сдобива със син, когото кръстили Марио.
Детските и юношеските години на Марио Несторов са обвити в мъгла. До нас е достигнал един единствен факт, който сам по себе си е достатъчно значим. В гимназията Марио започва да се увлича по писането на стихотворения. Престрашава се и да участва в един от най-известните поетически конкурси в околността. Успехът му е повече от безапелационен и спечелва първа награда на ежегодния конкурс на вестник „Кларин“. Освен признание наградата има и своя материален отпечатък – правото на стипендия в юридическия факултет в Буенос Айрес.
Разстоянието между аржентинската столица и Лас Бреняс е малко над 1 000 километра. Дали това е причината Марио Несторов да не се възползва от предоставената му възможност, можем само да гадаем. Макар да не проявява желание за академично развитие, поетическият устрем на Марио не секва. Паметна за него ще остане 1959 година.Тогава творчеството му е оценено от най-високото възможно ниво. Хорхе Луис Борхес е един от най-известните южноамерикански автори. Той е писател, есеист и поет. Какво по-голямо признание за един поет от това да получи награда за свое стихотворение от личност с такава величина. Марио Несторов е награден лично от Борхес за поемата си „Песен за Чако“.
Всеки път, когато творчеството на Марио Несторов попадне в полезрението на някой конкурс, то бива високо оценено. Но любопитен факт е, че той не публикува нито едно свое стихотворение, дори по спомените на свои съвременници, много голяма част от писанията му са безвъзвратно загубени, защото са били написани на хвърчащ лист хартия в някой бар. Именно баровете са едно от големите вдъхновения, но и голям източник на проблеми за Марио.В опит да излекува тази си своя зависимост той се отправя на най-далечното си свое пътуване – достига своята прародина. Годината е 1964, като той започва дори да води курсове в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Престоят му в София е доста кратък, като дори успява да влезне в конфликт с властите и е цяло чудо, че успява да се измъкне невредим.
Ако следите внимателно нашия разказ, едва ли ще се учудите, че Марио отново се завръща в единственото място, в което се чувства сигурен – родния си Лас Бреняс. Място, което освен родно ще се превърне и в негово лобно такова. Умира неочаквано на рождения си ден на 21 август 1980 година. На един от най-ексцентричните представители на българската диаспора в Аржентина е посветен и паметник в Лас Бреняс. А ако Аржентина ви е малко далечна като дестинация, можете да се поклоните пред творчеството на поета:
– Пред паметната му плоча на сградата на „Помогни на нуждаещите се“ в Пловдив.