Българската следа Българските места извън България
Чували ли сте за Златан Дудов? Поредполагам отговорът би бил същият, който ще дадат 99, 9 % от хората и той би бил отрицателен. А зад това име се крие един от най-добрите режисьори на миналия век, оставил сериозна следа в Германия и създавал постановки заедно с Бертолт Брехт. За него и за неговия бунтарски реализъм ще ви разкажем в днешната ни статия.
Отзвукът и популярността, които Златан Дудов придобива в Германия са достатъчна причина, той да намери място на нашата страница, но вглеждайки се в неговата биография, ще открием още една. Той е роден на 30 януари 1903 г. в Цариброд, който по това време все още е бил в пределите на Царство България. Родителите му не са от най-богатите, като от тях работи единствено бащата. За да намери по-добро препитание, семейството се премества в София през 1917 г. Златан се справя доста добре с уроците и завършва гимназията с отличие. По това време датират и първите му срещи със сценичното изкуство, участвайки в училищния театър.
Следващия период от живота си Златан Дудов ще прекара в Берлин. Златан избира тази дестинация, за да следва архитектура. След края на Първата световна война Германия изпада в дълбока икономическа криза. Криза, която застига и Златан, който е принуден да работи на гарата, за да събере пари за обучението си. Годината, през която събира пари, ще се окаже съдбоносна, защото неговата мечта ще вземе друг завой. Той се записва в местна театрална школа, а скоро става и асистент на известния австрийски режисьор Фриц Ланг.
Открил призванието си, Златан Дудов се записва в Берлинския университет, където започва да учи това, което ще работи през целия си живот – театър и кино. Покрай следването си поставя и пиеси за някои от работническите театри в града. За да се дипломира, Златан Дудов избира друг голям световен град, в който да напише дипломната си работа – Москва. И, ако до дипломирането не се достига, то множеството нови контакти с местната интелигенция, ще му помогнат при формирането му като творец.
Завърнал се отново в Берлин, Златан заварва отново икономическа криза и среща трудности при намирането на работа. Трудното ежедневие го отчуждава от приятелите му, той страни често от тях и дори придобива прякора “Der Steppenwolf”. Но в живота след лошото идва доброто, така се се случва и при Златан Дудов. Запознава се с едно от най-големите имена в немското изкуство – поетът, драматург и режисьор – Бертолт Брехт. Открил таланта в него, Брехт го назначава за асистент-режисьор в неговия „Епичен театър“. Скоро започва, дори да поставя съвместни постановки с него, една от най-известните, от които е „Човекът е човек“.
Младото момче, напуснало Цариброд, преминало през София, Москва и установило се в Берлин вече е придобило достатъчно опит, за да пожелае сам да създава филми. Първата му творба е насочена към условията на труд и живот в града и носи заглавието „Как живеят берлинските работници“. Филмът засяга доста болезнена тема и скоро след излизането му е забранен.
Икономическата ситуация в Германия не се подобрява и много хора, водени от отчаяние, прибягват до самоубийство. В един от местните вестници Златан Дудов прочита за младо безработно момче, което преди да скочи от четвъртия етаж, оставя часовника си на перваза. Историята му силно заинтригува Златан и той решава да създаде филм по нея. Филмът носи името „Куле вампе“, а в България е известен също и като „На кого принадлежи светът“ или „Празни стомаси“.
За филма получава помощ от Бертолт Брехт, но дори и той не успява да му помогне при някои от проблемите с цензурата. Въпреки всичко, премиерата на филма на Златан Дудов се състои на 30 април 1932 г. в Берлин. Скоро „Куле вампе“ е прожектиран и в редица световни градове – Лондон, Ню Йорк, Париж, Москва.
Кой би си представил, че момчето от Цариброд, ще придобие такава популярност, че филмът му да се прожектира по целия свят? Но Златан Дудов не се спира до тук. Още не е отшумял отзвука от „Куле вампе“ и той решава да снима следващия си филм – „Сапунени мехури“. В Германия икономическата ситуация не се е променила, а идването на власт на Адолф Хитлер създава още проблеми с цензурата при създаването на филми.
Но това не отказва Златан, преследвайки мечтата си, намира пари от британски продуценти и започва да работи по филма. За да осигури реализирането му, Златан Дудов се премества в Париж. След като предишния му филм е с премиера в Берлин, то първото прожектиране на „Сапунени мехури“ е във френската столица. Взискателната местна публика приема изключително добре филма, като дори някои сравняват работата на Златан Дудов с тази на Чаплин.
Въпреки успехите с първите си два филма, Златан Дудов се завръща към другата си страст- театърът. Поставя серия от пиеси, като често си сътрудничи с Бертолт Брехт. Годините между двете световни войни са тежки, но плодотворни откъм сюжети, който Златан реализира. Едва след края на Втората световна война ще се завърне към киното. И то по какъв начин – създава продължението на „Куле вампе“ – „Хляба наш насъщни“. Филмът пожънва впечатляващ успех, като за работата си по него Златан Дудов получава през 1950 г. най-високата възможна немска награда в изкуството – „Националната награда на ГДР“.
За да докаже, че няма нищо случайно, Златан ще я получи още два пъти – през 1955 и 1957 г. Това десетилетие ще се окаже изключително плодотворно за Златан Дудов. Придобива все по-голямо признание, дори получава награда за режисура на фестивала в Карлови Вари за филма си „Женски съдби“.
Именитият режисьор умира нелепо в катастрофа в Берлин на 12 юни 1963 г. Ще ни завещае редица произведения, но и примерът, че човек може да излезне от едно малко населено място, но следвайки мечтите си, може да поставя премиери по световните филмови столици.
Можете да отдадете почит пред големия български режисьор Златан Дудов на гроба му в берлинското гробище Доротеенщад.