Паметната плоча на Гоце Делчев (Баница)

Как юнакът юнак е загинал

Привечер, едва доловима прохлада се усеща, изкачвам се с колата високо над град Серес. Зареден от посещението ми в Зографския манастир, решавам да дообогатя уикенда си с достигане на едно по-отдалечено място. Стигнах до един разклон, след който нямаше как да продължа с лек автомобил. До изоставеното вече село Баница ме деляха около три километра, пред мен се разкриваха прекрасни гледки на високите планини наоколо – Беласица и Славянка. За да се разбере малко повече за мястото, на което отивах, е необходима малко предистория.

В резултат на Руско-турската освободителна война България извоюва дълго бленуваната си свобода. Едва четири месеца след Санстефанския мирен договор българският народ трябва да преглътне горчивия хап, сервиран му от Великите сили на Берлинския конгрес. Според решенията му България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която се обособява в автономна област, а Македония, както Западна и Източна Тракия продължават да са владение на Османската империя. Българите, оказали се извън пределите на Княжеството и на Източна Румелия, не остават равнодушни към отредената им съдба и създават своя национално-освободителна организация, известна като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Един от нейните основни идеолози е видният революционер Гоце Делчев.

Гоце Делчев е роден в град Кукуш, чието преобладаващо население са българите. Завършва гимназия в близкия Солун, където основава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев и Гьорче Петров. След завършването си се премества в Юнкерското училище в София, но е изключен от него и се завръща в Македония. По думите на Яворов, близък съратник на Гоце Делчев, той напуска България разочарован, защото не вижда у хората желание за освобождението на Македония. Вече преместил се, Делчев започва да работи като учител в щипското Ново село, срещайки се повторно с Даме Груев. Още тогава се проявява една от основните идеи в революционното му дело. Подобно на Левски защитава тезата, че народът трябва да узрее за въстание, като ключова роля в този процес има духовността. Използвайки училищата, създадени от Българската екзархия, открито насърчава разпространението на революционна литература. Той обаче знае, че свободата не може да бъде извоювана само чрез просветителска дейност. Неуморно обикаля цяла Македония, за да основава комитети.

Преломен момент в житейския му път се оказва Илинденско-Преображенското въстание. За разлика от повечето си съратници, Делчев не подкрепя избухването на бунта, определяйки го като прибързан. Той обаче успява единствено да промени плана му – вместо повсеместно включване на народа, да се използват създадените от него чети.

Революционерът дава личен пример, взривявайки с другарите си моста над река Ангиста, по който минава железопътната линия между Одрин и Солун. Следвайки предначертания план за „партизанска“ война, Гоце Делчев не спира да организира срещи с четите. На път за поредната такава той отсяда в село Баница близо до Серес. Турската потеря открива четата в селото и при последвалата престрелка един от загиналите е именно Гоце Делев. Тленните останки на македонския комита са занесени в Серес, а след това погребани в село Баница. След множество премествания, те са положени в двора на църквата „Свети Спас“ в Скопие.

В наши дни село Баница – лобното място на героя, е обезлюдено, а една от малкото останали постройки е тази на камбанарията на местната църква. На нея през 2013 година българи поставят паметна плоча, която бързо е премахната от гърците. През 2015 година плочата е сложена отново, за да напомня на идните поколения за делото на Гоце Делчев.

Къде се намира

Обезлюденото село Баница отстои на 22 километра от град Серес, като най-близкото населено място, от което трябва да се отправите, е Ореини.