Българската следа Българските места извън България
Бесарабските българи дават на България не едно и две имена оставили трайна следа в политическата ни и военна история. Вече сме ви разказвали за Данаил Николаев и Александър Малинов, а днес ще открехнем вратата, за да надникнем към едно малко по-неизвестно, но заслужило своето място в нашата история, име – Михаил Греков, революционер и публицист.
Дермендере е украинско село, намиращо се на еднавко разстояние от Болград и Измаил. По-голямата част от етническия му състав са бесарабски българи. Един от тях е Генчо войвода, хайдутин от Гурково. След Руско-турската война (1828-1829) е принуден да напусне родното си място и да се пресели със семейството си в Буджак (южната част на Бесарабия, заемаща територии в Украйна и Молдова). В Дермендере на 4 юни 1847 г. ще се роди синът му Михаил Греков.
Михаил Греков учи в Южнославянския пансион , ръководен от друг известен българин – Тодор Минков, а след това ще постъпи и в Николаевската гимназия. С баща хайдутин и борец за освобождението на България и заобиколен от други младежи, водени от желанието си да помогнат на поробената си родина, не е учудващо, че Михаил Греков бързо решава да се включи в революционното движение. Първоначално отсяда в Браила, където успява да се запознае със Стефан Караджа и става част от четата на Никола Войводов. Планът бил да се премине Дунава през Русе, но след престрелка на русенското пристанище водачът на четата е убит.
Въпреки неуспеха на четата на Никола Войводов, Михаил Греков не се разколебава и поема по избрания от него път към борбата за освобождението на България. Заминава за Белград, където става част от Втора българска легия и успява да се сближи с Васил Левски. След края на Легията, той ще се завърне в Николаев, за да довърши своето образование. Един от завършилите Николаевската гимназия е и Атанас Узунов, започнал в последствие работа като учител в Сливен. Именно той препоръчва Михаил Греков да започне да преподава също в града. Двамата млади учители ще създадат основите на революционното движение в Сливен – Михаил Греков бил отговорен за самия град, а Атанас Узунов – за организирането на селата от околията му.
След залавянето на Васил Левски организаторите на революционните комитети в страната са подложени на гонения. Няколко месеца след обесването на Апостола, Михаил Греков също е заловен, но прекарва в русенския затвор само два месеца и е освободен, защото по документи се води руски поданик. Русе ще стане следващият град, в който той ще започне революционна дейност. Обикаля околността с цел да възобнови комитетите и да повдигне населението към борба. Скоро е заловен и отново осъден – този път на седем години затвор. Успява да се спаси от затвора, но е принуден да напусне територията на България.
Бердянск е град в Запорожка област, намиращ се на над хиляда километра от Русе. Огромното разстояние от България не намалява желанието на Михаил Греков да продължи своята революционна дейност. По време на Руско-турската война (1878-1879) успява да сформира доброволческа българска чета, с която да се включи в боевете за Добруджа. След така бленуваното Освобождение Михаил Греков ще продължи живота си в различни градове – Сливен, Ямбол, Пловдив, София. Започва и да описва спомените си от революционната борба, които в последствие ще се превърнат в двутомното издание „Как ние освобождавахме България“.
Михаил Греков умира в Пловдив през 1922 г. Ще остане известен с факта, че независимо къде се намира – Николаев, Бердянск, русенския затвор, винаги ще се успява да се завърне и продължи към своята голяма цел – освобождението на България.