В памет на загиналите на „Македонската Шипка“
Според църковния календар първата събота преди Архангеловден е Архангелова задушница. Денят, в който се помолваме за тези, които вече не са сред нас. По специалното на този ден е, че той е отреден и за офицерите и войниците, загинали за България. Репортажите, които медиите споделиха от различните военни паметници и гробища, ми подсказаха какъв да е моят избор при представянето на поредната българска следа извън територията на родината ни. Вече сме споделяли за военния мемориал в Ново село, Северна Македония. Затова сега ще обърнем взор малко по-навътре в територията на тази страна и ще се отправим към Цапари, на чиято територия се намира първото официално признато българско гробище в югозападната ни съседка.
За широката публика името Цапари по всяка вероятност не събужда спомени или асоциации. Малкото селце в Северна Македония се намира в страни от основния път между Битоля и Охрид. На път към срещата ми с българската общност в Битоля, реших да го посетя, а по възможност и да поговоря с местните. Младо момче на входа на селото прояви готовност да ми помогне и да ми покаже тази българска следа. За краткото време, в което се возеше в автомобила ми, ми сподели няколко факта за Цапари – селото е с население едва 500 души. Както и на други подобни места, младите бягат към големите градове, а откакто България е част от Европейския съюз – търсят и наше гражданство. Нямахме време да дискутираме за това, дали тези хора търсят само икономическата изгода от този свой акт или не, защото вече бяхме пред местната църква „Св. Георги“. Момчето ме остави, продължавайки по пътя си към своите земеделски задачи. Влезнах в двора и видях пред мен десетки еднакви кръстове – безименни гробове, единствено украсени с ордена за храброст, за да напомнят за саможертвата на тези български мъже. Вдигайки поглед, можех ясно да разпозная и очертанията на Баба планина, разположена над Битоля, на чийто връх Червена стена загиват погребаните тук 214 български войници и офицери.
Южният или, както се нарича често– Солунският фронт, е една от основните точки на бойните действия на българската армия по време на Първата световна война. Водени от идеала за национално обединение българските войски настъпват по висините над град Битоля. Силите на Антантата вече са овладяли града. Френското командване поставя своята директива – да се завземе и цялата област към Прилеп. За целта българската армия в Баба планина е трябвало да бъде победена. 12 март 1917 г. е датата, която историографите споделят като начало за тази битка. Френските сили откриват огън по два върха – кота 1248 и Червената стена. Офанзивата трае едно денонощие, но от българска страна няма нито един убит, дори ранен.
Следващите няколко дни ще дадат на Червената стена името „Македонската Шипка“. Три френски дивизии атакуват Червената стена. На пътя им се изправя Трети пехотен бдински полк. Сред спомените на участниците се откроява един разказ – много от българските войници, свършили вече патроните си, продължавали битката хвърляйки „камъни и трупи“ по настъпващите французи. Близо месец по-късно Червената стена вече е завладяна от Антантата, за сметка на останалата част от Баба планина. Но самият връх вече се е бил превърнал в символ на жертвоготовността на българската армия. Неговото връщане би довело до така нужната мотивация и нови сили на изморения и биещ се далеч от родния си дом войник. Това били част от мотивите, заради които командващите Бдинската дивизия решават да подложат на атака френската армия. Този път, съсредоточили шест нови батареи от гаубици, както и огнепръскачки, закупени от Германия. На 18 май 1917 г. българската армия успява да завладее отново Червена стена – пленени са единствените оцелели от френска страна – 2 офицера и 259 войника. Жертвите, дадени от страна на противника според различните източници са между половината или две-трети от личния състав. Но по-важната последица е , че замислената от Антантата атака през пролетта по целия Солунски фронт е предотвратена. Загиналите в Битката при Червената стена българи са погребани от местните в двора на църквата „Св. Георги“. В непосредствена близост до храма са положени телата на седемте български офицери. Единствено техните паметници са с имена, а останалите над 200 анонимни гробове на български войници – в двора западно от църквата.
По времето на бивша Югославия заради геополитическите отношения паметта на загиналите е поругана, след събарянето на гробището през 70-те години. За тях остава да напомня единствено малък циментов паметник с едва различими надписи. Тази картина заварва в началото на ХХI век Лука Станчев, родолюбец, помогнал за запазването на част от българските светини в Цариград. През 2006 г. подема инициатива за възстановяването на войнишкото гробище. Сред много бюрократични проблеми между двете страни, осем години по-късно през 2014 г. последният дом на загиналите в Битката при Червена стена е отново открит за поклонение.
Къде се намира
За да стигнете до българското военно гробище в Цапари трябва да се отклоните 2 км от пътя между Битоля и Охрид. Църквата „Св. Георги“, в чиито двор можете да се поклоните пред саможертвата на българската армия се намира в непосредствена близост до централния площад на селото.
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.