Българската следа Българските места извън България
Елисавета Карамихайлова – на колко от вас говори нещо това име? Навярно, не на много, а зад него се крие човек, оставил ярка следа, не само в България, но и в Европа. Днес ще научите за първата жена професор по физика в България.
Фамилията Карамихайлови произхожда от Шумен, като те са един от големите и известни родове в града. Иван Карамихайлов, един от потомците ѝ, заминава да следва медицина във Виена, където ще се запознае с бъдещата си жена Мери Слайд. На 3 декември 1897 г. в австрийската столица се ражда и първата им рожба – Елисавета Карамихайлова. Младото семейство ще прекара десет години във Виена, но въпреки по-добрите възможности там, Иван Карамихайлов решава да се завърнат в България. Няколко години по-късно ще стане и управител на болница „Червен кръст“ (днешният институт „Пирогов“).
Бащата и лелята на Елисавета Карамихайлова изиграват съществена роля при началното ѝ образование. Благодарение на времето, което ѝ посвещават, тя успява да компенсира липсата на уроци по български език в чужбина и да завърши успешно Първа софийска девическа гимназия. През 1917 г. младата Елисавета ще се завърне отново в австрийската столица, за да продължи образованието си и да се запише във Философския факултет на Виенския университет. Първите ѝ научни интереси са в сферата на математиката, но бързо биват изместени от физиката, която ще остане нейно увлечение за цял живот.
Елисавета Карамихайлова получава докторска степен по философия и решава да се завърне в България, за да продължи в родината си своето научно развитие. Оказва се, че да се намери работа по специалността, дори на човек с нейното образование, не е най-лесната задача. През следващите години на няколко пъти тя ще се скита по оста Виена – София, за да се стигне до 1939 г. , когато е назначена за редовен доцент в Софийския университет. Веднага след като става част от университета, Елисавета Карамихайлова постига нещо забележително. Създава първата научна публикация по ядрена физика, която е написана от български автор на български език на тема „Върху твърдите гама-лъчи на актиниевата серия“.
Политическите промени от 1944 г. в България ще окажат своето неблагоприятно влияние върху Елисавета Карамихайлова. Дали заради това, че е родена и учила във Виена, дали поради някоя друга причина, но тя е определена за политически неблагонадеждна. Новата власт забранява на един от най-ярките ни учени да участва в международни научни конференции, като дори е направен опит да бъде изключена от Софийския университет. Въпреки че за нея ще се застъпят редица учени и колеги, тя не може да продължи да работи там и ще се премести във Физическия институт към Българската академия на науките.
Принудена да работи във враждебна политическа среда, Елисавета Михайлова не се сломява и не обръща гръб на своята голяма любов – ядрената физика. През 1962 г. ще стане и първата жена професор по физика в България. До последните си дни ще продължи да се труди неуморно за развитието на любимата си наука. Елисавета Карамихайлова умира от рак на 24 април 1968 г. в София, като завещава цялото си имущество на Българската академия на науките.
Можете да се поклоните пред първата жена професор по ядрена физика в България:
- Пред паметната плоча пред дома ѝ на улица „Кракра“ 11 в София.