Домът на Българската екзархия (Истанбул)

По пътя към независимостта

Многомилионният Истанбул. При мисълта за посещението му веднага изниква задължителният списък от забележителности. Малко след него идва и мисълта, че ще остане още за разглеждане и за следващия път. И аз бях така, но към този списък допълвах и задължителното търсене на българската следа. И, първо, посетих църквата „Свети Стефан“. След това стигнах и до къщата, в която е подписан Санстефанският мирен договор. Дойде редът и на една обвита от зеленина сграда, разположена в квартал „Шишли“. Днес ще ви разкажем историята за Българската eкзархия и нейния красив дом.

Пристигам в Истанбул след посещение на Украйна. Пътувал съм до отдалечения на около двеста километра от размирния тогава Донецки район. Завръщам се от Запорожие – градът, в който неочаквано съм открил и поредната българска следа – мястото, където се предполага, че е бил гробът на хан Аспарух. Но да се върнем към Истанбул. По план трябваше да прекараме около ден в града, за да можем да допълним още някое парче от мозайките на българските следи по света.

Кварталът „Шишли“ се намира малко встрани от центъра на Истанбул, което му вкарва чар по свой собствен начин. Отново може да се види същото множество от заведения, както и големите пазари, изпълнени с всякакви подправки. Това, което липсва са тълпите от туристи. Липса, която ни помага да усетим по-автентично квартала. За мой късмет, паркираме в близост до адреса на Дома на Българската екзархия. Приближаваме оградата на сградата, която изглежда повече от непристъпна. Зад нея пък е разположена огромна градина, чиято растителност скрива сградата на Българската екзархия. Главният вход на двора пък изглежда отдавна неотварян, а по нищо не личи, че зад оградата би имало някой, който да ни помогне да я посетим. Решавам да я обиколим. Ако може, поне да направя по-хубава снимка. Вървим по една малка уличка на гърба на сградата, когато виждам леко притворена дървена врата. Не чаках втора покана и вече сме в двора, а за мой късмет срещнах гостоприемство и успяхме да влезнем и в самия Дом.

Защо тази страда е така значима? Връщаме се към втората половина на XIX век. Борбата на българския народ за освобождение е пряко свързана и с борбата за независима църква. А сред революционните кръгове се шири мнението, че признаването на българската църква ще се превърне в основното стъпало към така жадуваната свобода. Желание, което за първи път е формулирано през 1833 година, изразено от жителите на Самоков и Скопие. Желание, което не среща одобрението на Вселенската патриаршия. Необходимо е да изминат тридесет и седем години, за да стигнем до датата 28 февруари 1870 г., когато е издаден специален ферман, с който се обособява българската черковна йерархия, с който българската църква бива призната в рамките на Османската империя, а за нейн първи екзарх е избран друга личност, чиято история вече сме ви разквали – роденият в Лозенград, видински митрополит Антим I. Любопитен е и териториалният обхват, определен от Фермана. Част от него са следните области –  Русенска, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловчанска, Видинска, Нишка, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, а Пловдивска и Варненска са без главните си градове.

Екзархията остава със седалище в Истанбул по време на главните събития от българската история – Освобождението, Съединението и обявяването на Независимостта на България. След края на Междусъюзническата война Българската екзархия е преместена в София. В наши дни Домът с новата църква „Св. Иван Рилски“   се е превърнал в средище на българската общност. Сградата, принадлежала на арменски паша, е закупена за нуждите на Екзархията през 1907 година. През 2015 година е извършен и цялостен ремонт, който успява да съхрани и кабинета на екзарх Йосиф. Мястото, което си заслужава да бъде посетено от всеки решил да усети българския дух в многоликия Истанбул.

Къде се намира

Домът на българската екзархия се намира на Merkez, Abide-i Hürriyet Cd No:70, 34381 Şişli/İstanbul, Turkey.