Къщата на Димитър Димов (Мадрид)

Испанският полъх на „Тютюн“

Столицата на Испания е един от най-често посещаваните градове в Европа. Не са и малко българите, които живеят в Мадрид. След като разбрах за поредната българска следа, съчетах посещението там със среща с моя приятелка, която от години живее в града. Реших да я изненадам, като не ѝ спомена целта, до която исках да достигна. Помолих я да ме заведе до светноизвестния музей „Прадо“. На броени метри преди него спрях да се полюбвам на величествена сграда, на която помолих моята учудена спътничка да прочете следния надпис:

„В този дом живя и твори през 1943 година именитият български писател
ДИМИТЪР ДИМОВ
1909-1966
голям приятел на Испания. Мадрид го възпоменава на XXI-ия юбилей от неговата смърт
25 юни 1987 година.“

Както вече сте се досетили, става въпрос за автора на романа „Тютюн“, станал обект на безпрецедентни обсъждания в годините на Култа към личността. Любовта на Димитър Димов към Испания се заражда още в ученическите му години в Дупница. През 1943 година съдбата му дава възможност да посети страната, след като заминава на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“. По това време Димов е асистент по анатомия във Ветеринаромедицинския факултет на Софийския университет и писателското поприще изглежда твърде далечно за него. Димов остава в испанската столица до март 1944 година. В пътеписите си „Януарска пролет“, „Кастилска зима“, „Куха Испания“ и „Сан Себастиан“ той описва преживялото кръвопролитна гражданска война испанско общество, твърде далеч от общоприетите стереотипи за безгрижна земя на тореадори и музиканти. Отзвукът от испанския му престой е значителен и в художественото творчество, което личи от разказа „Задушна нощ в Севиля“, където е представен контрастът между богатствата на католическата църква и събралите се около градската катедрала инвалиди от войната и просяци.

Темата за Испанската гражданска война (1936-1939) намира своето място и в най-популярните произведения на Димитър Димов. През 1945 година той издава романa „Осъдени души“, в който конфликтът е фон на невъможната любов на английската аристократка Фани Хорн и монаха от ордена на йезуитите отец Ередия. 30 години по-късно произведението е филмирано от режисьора Въло Радев и се превръща в една от класиките на българското кино. Пиесата „Почивка в Арко Ирис“, написана през 1964 година, пък извежда на преден план интербригадистите, които се включват във войната на страната на Испанската република.

„Има две Испании. Едната е голяма и велика, защото живее от векове и представлява самия испански народ. Но има и една друга Испания, която също живее от векове, впита като паразит в тялото на първата. Нейните цезари и монаси дадоха на света инквизицията и Лойола, кръвопролитни войни и разорение“, пише Димитър Димов, който умира на 56-годишна възраст на 1 април 1966 година в Букурещ.

Къде се намира

Къщата, в която е живял Димитър Димов, се намира на Плаза де ла Леалтад, 2 – на 5 минути пешеходно разстояние от музея „Прадо“, зад фонтана „Нептун“.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.