Плочата на БАН (Браила)

Люлката на българската наука

Вероятно първата асоциация на всеки българин при споменаването на румънския град Браила е кръчмата на Странджата, където хъшовете кроят планове за освобождението на България. Реших да се отбия в „града на хъшовете“ на път за Кишинев, а причината за спирането ми край Дунава не беше никак малка. В него не само още съществува българската църква „Възнесение Господне“, но в нейния двор е поставена паметна плоча с не по-малко любопитен надпис: „На това място се е намирала къщата, където в 1869 година български емигранти поставиха основите на Българската академия на науките“.

За да се открие причината, поради която най-старата институция в България е основана точно там, трябва да се погледне етническия състав на браилското население през XIX век. Според различни данни българите по това време в града са приблизително 20 000 души – хора, които не могат да търпят живота в поробената страна и се отправят по течението на Дунав. Сред разноликата картина на българите в Браила има представители на всяка социална прослойка – от обикновени градинари до собственици на търговски кантори, възрожденски учители и писатели.

Идеята за създаването на общобългарско дружество датира още от началото на XIX век, за да се достигне до първия предвестник на днешната Академия. През 1852 година в Цариград двама българи от Велес – Константин Петкович и Нешо Стоянович, основават „Българска матица“. Малко по-късно на същото място Драган Цанков създава „Община за българската книжнина“ с цел разпространението на книги сред емигрантите. Българите, живеещи отвъд Дунав, имат сходна идея, като най-дейни са Г.С. Раковски и Любен Каравелов по време на пребиваванията си в Одеса. Създават се различни дружества, но липсва едно звено, което да ги обедини. С тази задача се заемат двама бележити българи – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов. През 1868 година те започват да работят върху създаването на Българско книжовно дружество „Св. св. Кирил и Методий“. Замислено е то да има свое седалище в Букурещ, а дейността му трябва да се основава върху разпространението и запазването на българска книжовност. Една година по-късно в Браила, след множество заседания и дискусии между 26 и 30 септември, под вещото ръководство на Любен Каравелов се дава началото на Българското книжовно дружество. В учредяването му участват българи от различни краища на Румъния – Букурещ, Галац и Болград. Включват се техни сънародници и от Кишинев, Одеса и Виена.

Непосредствено след Освобождението на България – на 28 октомври 1878 година, е взето решение дружеството от Браила да бъде преместено в новата столица на България – София. Къщата, в която Дружеството е основано, е разрушена, а на нейно място е издигнат храм „Вознесение Господне“, известен сред местното население като „Бисерика Булгаряска“. Въпреки че в него не се извършват проповеди на български език от 50-те години на миналия век, на входа му все още е изписано „българска църква“, а вътре наред с имената на българските ктитори могат да бъдат видени и три икони – на Св.св. Кирии Методий, на Св. Трифон и Св. Марина. От своя страна паметната плоча пред църквата напомня на румънски и български език, където е основана днешната Българска академия на науките.

Къде се намира

Българската църква „Възнесение Господне“ се намира в центъра на града на улица „А.Й. Куза“ 124.