Родната къща на Димитър Талев (Прилеп)

Забравеният дом на „Железният светилник“

1 септември. Какво ни говори тази дата в историята на България? През 1762 г. в Котел Софроний Врачански е ръкоположен за свещеник, през 1860 г. в Белград започва да излиза първият революционен емигрантски вестник, списван от Г.С. Раковски – „Дунавски лебед“, а през 1916 г. България обявява война на Румъния в Първата световна война. Няма как да пропуснем, че на тази дата през 1996 г. умира „виенската Саломе“ – Люба Велич. В близка Македония са родени две големи имена в българската история – през 1858 г. – Трайко Китанчев и през 1898 г. – Димитър Талев.  Димитър Талев се ражда в Прилеп, Македония, неговият роден дом се пази и до днес, но не може да последва съдбата на тези на други големи писатели и да бъде превърнат в музей. С цел да подпомогнем повдигането на тази тема, ще ви разкажем историята зад родното място на автора на „Железният светилник“.

Информационният поток следва своя неумолим сценарий – Ковид, убийства, престъпления, спорещи политици. Някъде между другото, се прокрадна един цитат от Димитър Талев – „Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.“ и новината, че днес преди 123 години е роден. Какъв по-добър повод да  поговорим за родния му дом в Прилеп, Македония? Моята „духовна храна“ е търсенето на българските следи в чужбина. Връщам се три години назад в спомените си и пътуваме с майка ми към Битоля. Ще представям съвместната ни книга с Теодор Борисов – „50 места от българската история отвъд България“. Винаги съм очаквал с трепет такива срещи, те винаги са ми носили повече информация, откривал съм повече следи и лични истории на българите от местните диаспори.

На път за Битоля във Велес успях да се срещна с един родолюбив българин, който поставя бюстовете на Ванче Михайлов и на Тодор Александров пред родната си къща, за втори път успях и да снимам Битолския надпис, но колко още ме очакваше. Успяхме да посетим и предполагаемия гроб на цар Самуил на остров „Свети Ахил“ в близка Гърция, но десертът на моята храна ме очакваше по пътя към България – „знаеш ли, че можеш още да видиш родната къща на Димитър Талев“, ми  казаха в Битоля. Точката ни на спиране вече беше маркирана – Прилеп.

Прилеп – четвъртият по големина град на Македония. Известен и като Града на тютюна, заради голямото му производство тук, както и като  Града под Марковите кули заради крепостта и нейният владетел – Марко Мърнявчевич, познат във фолклора ни като „Крали Марко“. Но, както вече споменахме, Прилеп е и родният град на писателя Димитър Талев. Той се ражда в него на 1 септември 1898 г. В града ще прекара малко време, след като на девет години остава без баща, а войните следват една след друга (Балканска, Междусъюзническа, Първата световна война). Това са и причините той да учи на различни места – малко в Прилеп, после в Солун, Скопие, Стара Загора, докато завърши гимназия в Битоля. Ще следва медицина и философия в Загреб и Виена, преди да се установи в София. За тежката му съдба ще ви разкажем подробно в друга статия, но само ще споменем, че заради политическата обстановка стига дори до Софийския затвор, трудово-изправителното селище в Бобовдол и трудовият лагер край Перник – „Куциян“.

Разхождам се по приятно изглеждаща уличка в Прилеп, мислейки си за Димитър Талев и неговия живот. Какво ли щеше да стане, ако волята му го бе предала, ако беше се отказал да вярва в своите ценности? Мисля си, а в същото време, търся следи, по които да се ориентирам къде е неговата родна къща. Знам, че там не живее никой вече и очаквам да видя порутена и изоставена къща. Стигам до адреса, който ми беше даден, а пред мен е красива двуетажна постройка във възрожденски стил и, за щастие на всеки, уважаващ автора на една от най-известните тетралогии в българската литература, все още в сравнително добро състояние.

Но защо това място не е музей? Защо няма, дори една плоча на големият творец роден тук? Тези въпроси се въртят в главата ми, но еднозначен отговор така и не откривам. Свикнали сме в такива случаи да си мислим, че става въпрос за алчни за пари наследници. Но тук ще сгрешим, семейството, което е собственик на къщата, макар да не живее в близост до нея, при повикване, отваря без да иска такса на всеки желаещ да я посети. Преди малко повече от осемдесет години роднините на досегашните собственици закупуват къщата от бащата на Талев – Тале Палисламов. Десетки години, дори не предполагат, че тя е била роден дом на един от най-големият писатели в историята ни, докато на вратата не почуква група ученици от училище „Димитър Талев“ в Пловдив и тяхната директорката и им разказват в каква къща живеят.

През последните години стопаните искат и да я продадат, като се запази нейната историческа стойност. Местните ми разказаха, че основното им желание е тя да стане собственост на българската държава, за да може да се запази и тази българска следа. Защо това все още не се е случило, може само да гадаем и да се надяваме в най-скоро време тази празнина в нашата литературна памет да бъде поправена и да ви окуражим при възможност да я посетите, за да се преклоните пред Димитър Талев.

Къде се намира

Родната къща на Димитър Талев или домът Глаушеви, както е описана в „Железния светилник“ се намира в град Прилеп, отстоящ на 327 км от България. Макар да няма табела, е сравнително лесна за намиране, адресът ѝ е ул. „Пере Темелкоски“ № 4.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.