Българската следа Българските места извън България
Вървейки от Орлов мост по пешеходната алея на булевард „Цар Освободител“ в посока Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по-наблюдателните от вас може би са забелязали един малък черен паметник. Ако се спрете и зачетете, ще разберете, че на това място е бил убит Димитър Петков. Кой е той и каква следа е оставил в българската история?
Димитър Николов Петков е бил български политик и един от лидерите на Народнолибералната партия. Роден е на 2 ноември 1858 г. в близост до делтата на река Дунав – в село Башкьой, Тулчанско. Малко селце, което по това време се е намирало на територията на Османската империя, а в наши дни е част от Румъния и носи името Николае Бълческу.
Когато е на седемнадесет години Димитър заминава за Одеса, където бързо се включва в кръга от български емигранти. Запалили любовта към България у него, той се присъединява към четата на Филип Тотю и Панайот Хитов, за да се сражава в Сръбско-турската война. Доброволец е и в последвалата Руско-турска война, като взима участие в най-тежките сражение в нея при Свищов, Стара Загора и Шипка. Завръща се от войната, като инвалид. Губи лявата си ръка, а за проявено геройство е награден с Георгиевски кръст за храброст от руския император.
Кален в няколко войни, Димитър Петков се установява в столицата на новоосвободена България. Започва все повече да се увлича по политиката и вследствие на това се сближава с Петко Каравелов. В един период от живота си, дори прекарва две години в затвора, заради изразено несъгласие с политическото положение. Излизайки от затвора, намира отклик на своите възгледи в тези на Стефан Стамболов и така става част от Народнолибералната партия.
Димитър Петков играе важна роля в новосформираната партия. Като неин представител е председател на Народното събрание, а след това и на Великото народно събрание, член е на правителството. Но най-голямата следа ще остави като кмет на София. В продължение на пет години (1888-1894) той ще промени съществено „калния“ облик на столицата. Успява да убеди общинският съвет да гласува поискването на многомилионен заем от Лондонската банка.
Парите ще използва за създаването на нови улици и за тяхната канализация. Действие, за което биха му завидяли много негови съвременни колеги. Нека споменем, че вследствие на него е изградена почти цялата канализация на града. Наред с хубавите дела е редно да споменем, че заради неговите градоустройствени виждания са унищожени шест от средновековните църкви на София.
Като политическа фигура Димитър Петков изпъква с ролята си на заместник на Стефан Стамболов в Народнолибералната партия. Става дори министър-председател на България за едва няколко месеца от края на 1906 до началото на 1907 г. Може би най-същественото събитие по време на неговото управление е Университетската криза. Студенти освиркват повявата на княз Фердинанд при откриването на Народния театър. В резултат, на тази проява, правителството издава заповед университетът да се затвори за шест месеца.
Димитър Петков е противоречива фигура. Прави много за развитието на София, най-вече за нейното градоустройство, но с някои от действията си си спечелва доста врагове. Един наскоро уволенен чиновник от Българската земеделска банка, Александър Петров, не издържа на немотията, на която е заставен да живее, и убива Петков в началото на „Цар Освободител“ на 11 март 1907 г.
Димитър Петков има с какво да бъде запомнен, има и за какво да бъде съден, но със сигурност остава ярка следа в политическия живот на България. Можете да се поклоните пред него:
- На гроба му в Софийските централни гробища.