Забравените загинали за родината
Знаете ли къде се намира най-близкото до столицата ни българско военно гробище, но отвъд пределите на нашата държава? Въпрос, който със сигурност би ви затруднил. По-любознателните от вас вероятно ще се сетят за българския военнен мемориал в Ново село (Северна Македония). Но отговорът е място с близо 150 километра по-близко. Или, ако трябва да сме максимално точни – от другата страна на Калотина, в близкия Цариброд. Днес ще ви разкажаме за неговата история, която макар и тъжна, е възможно да бъде поправена.
В един горещ септемврийски ден се завръщахме от Белград и реших да проверим за една българска следа, която до голяма степен е вече заличена. Бях чел, че в Цариброд е имало българско военно гробище, както и знаех как е изглеждало. Провокиран от една новина за извършена наскоро на това място панахида, реших, че е време да проуча малко повече по въпроса. Наближавам Цариброд, но завивам не към центъра на града, а надясно, за да се изкача на хълма, на който е разположено местното гробище. Самото военно гробище се е намирало точно в началото му и поне нямаше да трябва да давам обяснения, защо се движда по алеите без ясна причина и посока. Минавам покрай църквата и виждам голяма поляна, а отстрани позната от снимките стена. По средата на тази поляна има два едва показващи се от земята каменни кръста, а поизсъхналият вече венец ми подсказа, че съм на точното място.
Посещавам тази българска следа през лятото на 2021 г., но за да си представим как тя е изглеждала, ще трябва да се върнем седемдесетина години назад във времето. През средата на 1942 г. Цариброд се е намирал на българска територия и, както всяко друго населено място, дава своите жертви във Втората световна война. Затова българското правителство издава постановление да бъде издигнат военен паметник с мемориален парк в памет на загиналите български войници. Паметникът е бил от мрамор, с изобразен Орден за храброст, а от месинг са изписани Вазовите думи: „За България те живяха, биха се и умряха“. На стената, която разпознах, пък е имало чешма с барелеф на хан Аспарух и надпис „Вечна слава на героите“. Важен факт, който трябва да споменем е, че самият паметник е издигнат с доброволния труд на местното население и на учениците от Царибродската гимназия. Самото военно гробище се е състояло от пет парцела, а погребаните в него са били няколкостотин. Военният мемориал просъществува едва четири години. През 1946 г. паметникът е взривен, а от чешмата е откъртен барелефът на хан Аспарух. Според някои разкази на местните, този барелеф бил укрит, но неговата съдба остава неизвестна и до днес. Някои от роднините успяват да погребат близките си отново, този път на територията на България, но мнозина остават завинаги забравени.
Нека да се върнем отново в слънчевия септемврийски следобед. Намирам се на поляната, на която последен дом са намерили стотици български войници. Никъде няма да намерите и информация, какви са тези два малки каменни кръста и защо са по средата на поляната. Да се създаде или въстанови военен мемориал в друга държава, не е най-лесната задача, но не е и най-невъзможната, но изисква и определено разбиране и от двете държави. Примери за въстановени такива паметници макар и малко, не са един и два. От поляната се разкрива панорама към Нешков връх, на който се намира паметникът костница на загиналите българи и сърби в Сръбско-българската война от 1885 г. Разказвали сме ви вече и за мемориалите в Ново село и Цапари в Северна Македония, както и за Фердинандовата чешма над Дойран, а в някоя от следващите статии ще ви разкажем и за българското военно гробище в столицата на Сърбия – Белград.
Къде се намира
Българското военно гробище се е намирал в гробището на Цариброд, точно зад църквата. Дори и вече разрушено, можете да се ориентирате по двата малки каменни кръста по средата на голата поляна.
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.