Малцина от вас ще бъдат тези, които ще са чували името на днешния ни герой, но повечето от вас ще са виждали поне една от творбите му. Сред тях откриваме паметникa на св. св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в София, паметникa на Васил Левски в Борисовата градина в София, както и този на Христо Ботев на централния площад във Враца. Време е да разкрием малко повече и за поредната значима личност, родена извън пределите на България – Владимир Гиновски.
Галичник е едно от онези села, които са се превърнали в архитектурни резервати и, в които днес не живее нито един жител. Картината е била различна в началото на миналия век, когато населението му е наброявало над 3 300 души. През 1927 година то се намира на територията на Кралството на сърби, хървати и словенци (а в наши дни – в Северна Македония). Тогава, на 4 юни, в него се ражда и един от най-известните български скуптори – Владимир Гиновски.
Гиновски не е първият в рода си, който ще започне да се занимава с изкуство. Сред неговата фамилия откриваме иконописци и резбари, които са представители на Дебърската художествена школа. Владимир Гиновски решава да последва примера на своите предци, но да реализира своите виждания посредством скуптурите. За целта заминава за София, където се записва в Художествената академия. Негови учители ще станат едни от най-известните творци по това време – Иван Лазаров, чиято скулптура „Майка“ сте виждали пред гроба на Димчо Дебелянов в Копривщица, както и Андрей Николов, авторът на бронзовия лъв пред Паметника на незнайния воин в София.
Забележителен е размахът на творчеството на Владимир Гиновски. Негово творение са едни от най-знаковите за България паметници. Повече от 50 на брой негови произведения се намират не само на територията на страната ни, но и отвъд нейните граници. В следващите редове ще опишем една част от тях. Ако се разходите до родното село на Елин Пелин, Байлово, то няма как да не видите и паметника на българския писател. Дело на Гиновски е и бюстът на Тодор Александров в Кюстендил, както и този на полковник Владимир Серафимов в Смолян. В началото споменахме и за паметника на Васил Левски в Борисовата градина в София, но тук ще добавим и този в Плевен, както и пред Българското посолство във Вашингтон, САЩ.
На 2 юни 1964 година във Враца се открива дванадесет метров паметник на Христо Ботев, превърнал се и в символ на града. Според повечето от критиците именно скулптурата на Владимир Гиновски се смята за най-сполучливото изображение на образа на Ботев. Година по-рано (1963 г.) Гиновски ще спечели конкурса и за най-известната си творба в София. Навярно някои от вас са запознати, че първоначално пред Народната библиотека е стоял паметникът на Васил Коларов. През 1972 година на негово място са двете фигури високи над четири метра, изготвени от Владимир Гиновски. Любопитен факт е, че скулпторът изготвя техни копия, които могат да бъдат видяни в Мурманск, Русия, както и в двора на Българското посолство в Рим.
Владимир Гиновски умира в София на 23 декември 2014 година. За него остават да говорят десетките му творби, превърнали се в символи на градовете, в които са разположени. С посещението на всяка от тях, можете да отдадете своята почит към един от най-добрите български скулптори.