Българската следа Българските места извън България
Представете си, че се разхождаме в София между двете световни войни през миналия век. Преминаваме през Централните софийски хали, след това през Дюлгерското здание на „Христо Ботев“ 71. Завиваме, за да стигнем до Доходното здание на „Алабин“ 36, преди да навлезнем в Градската градина и да застанем срещу Казиното (днешната Софийска градска галерия). А сега си представете, че сме високо в планината, на двадесетина километра от Битоля и се разхождаме по уличките на обезлюденото в наши дни село Гопеш. Какво свързва двете ни разходки, ще попитате? Едно име, дало много за архитектурния облик на столицата ни от началото на миналия век – Наум Торбов.
През 1880 , когато се ражда Наум Торбов (18 ноември), Гопеш е било едно от големите влашки села в района, с население над 2 000 души. В родното си място той ще прекара едва две години. Причината за преселването на неговото семейство е чисто финансова. Те изминават дългото разстояние до Оряхово, за да създадат търговска кантора на брега на Дунава.
Житейският път на Наум Торбов ще продължи по течението на река Дунав, за да стигне до Русе, където завършва гимназия. Някъде в този период вече е формирал и своето желание да се занимава с архитектура. По това време Букурещкият институт за изящни изкуства е едно от най-престижните заведения, в които може да изпълни своята мечта. И така той ще се нареди сред щастливците, които са го завършили.
С богат теоретичен опит и с огромна мотивация за работа Наум Торбов се озовова в столицата София. Първоначално започва да работи в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а след няколко години вече е и началник на отдел „Архитектура“ към Софийската община. Скоро се прехвърля на частна практика, където ще успее да разкрие пълния си потенциал. Най-емблематичният негов проект си остава сградата на Централните софийски хали, но негови ще бъдат и редица знакови за центъра на София сгради – къщата на Хентови, намираща се на улица „княз Борис I” 135 може да бъде видяна и днес, както и къщата на Станишеви на „Братя Миладинови“ 27, която в наши дни е сградата на Главното мюфтийство.
Избухва Втората световна война. След няколко години София е бомбардирана и много от сградите в центъра ѝ са унищожени. Сред тях са редица от творенията на архитект Наум Торбов. А това, за което ние всички можем да съжаляваме е, че е разрушено и неговото архитектурно бюро, с което изчезва и целият негов личен архив. Удар, който Наум Торбов успява да преживее, но трудните му моменти тепърва предстоят. След 1944 г. неготово имущество е изцяло отнето, не може и вече да твори, а трябва да си изкарва хляба като надничар. Тежките дни се отразяват и на неговото здравословно състояние. Заболява от рак и умира на 2 юни 1952 г.
За известния със своята скромност архитект Наум Торбов в наши дни почти не се говори. Но останалите от него сгради продължават да съхраняват неговата памет. Можете да отдадете своята почит и вие към него:
- Пред специалната плоча на входа на Централните софийски хали.