Българската следа Българските места извън България
Съвременен будител, живата история на българщината отвъд Дунава! Това е само една малка част от описанието на днешния ни гост. А причината точно сега да ви разкажем неговата история е неговият деветдесетгодишен юбилей. Прекрасен повод да пожелаем здраве и дълголетие на професор Лука Велчов.
Февруари 2018 година. Пристигнал съм в Букурещ, за да представим книгата „50 места от българската история отвъд България“. Спираме в една от пресечките на идеалния център на града и влизаме в сградата на Демократичния съюз на българите в Румъния. По стените може да се видят снимки на бележити българи, а книгите, свързани с българската история, по рафтовете са стотици, ако не и хиляди. Още не можем да се наситим на тази атмосфера, когато ни посреща усмихнат и беловлас човек, стожерът на българското малцинство – професор Лука Велчов.
Още тогава сме поразени от плама, с който започва да ни говори, остава ни за кратко в помещението, колкото да си поемем дъх и веднага ни подканва да се отправим на обиколка в Букурещ. Вече бях описал гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви, знаех, че има още няколко обекта, които имах за цел да посетя и опиша. Но това, което щеще да ми се случи надмина и най-смелите очаквания. Обектите следваха един след друг – мястото, където е живял Ботев, там където е била къщата на БРЦК, редица от улица с български имена, а отивайки към гробницата на братя Георгиеви, ни беше показано и място, от което ни побиха тръпки – първият гроб на Георги С. Раковски.
„Виновник“ да посетим всички тези места е Лука Франциск Велчов. Роден на 8 октомври преди точно деветдесет години през 1933 година. Когато споменем неговото родно място, сякаш вече няма да бъдем учудени, откъде в него се е зародил целият този плам – Стар Бешенов, основното „гнездо“ на банатските българи. В родното си село ще завърши основно образование, а след това ще се прехвърли в близкия Тимишоара. За първи път пък ще посети Букурещ, когато започва да учи в Българското педагогическо училище, чиято сграда вече, за съжаление, не съществува.
Завършва славистика и българска филология в Букурещкия университет, но не остава за дълго в румънската столица. Завръща се в Стар Бешенов, където веднага започва да предава наученото в местното училище. Година по-късно Лука Велчов се озовава отново в Букурещ, мястото, с което ще бъде свъран неговия личен и творчески път. Преподава в редица училища – започвайки от родната гимназия „Христо Ботев“ и преминавайки през чисто румънски такива. През цялото време е воден от една идея, която постепенно узрява – да обедини и подкрепи българското малцинство в Румъния. Така се стига до 1990 година, когато основава Българското културно дружество в Румъния, като според местната конституция българското малцинство разполага със свой депутат в парламента.
Годините минават една след друга, но страстта на Лука Велчов към разпространвяването на българщината не стихва. Списва вестници, пише статии и книги, а като ключов труд за него е определян „Букурещ отблизо – по пътеките на българските възрожденци и …не само – научнопопулярен очерк“.
Лука Велчов е човек, който въплащава страст, ерудираност, родолюбие в едно. Човек, който служи за пример и извор на мотивация, за всеки искаш да видиш какво е да не се спираш пред трудностите в името на общото благо.