Българската следа Българските места извън България
Да си толкова голям, че да те води на училище драматург с Нобелова награда. Така може да се опише част от живота на днешния ни герой. Ще добавим и още малко числа – 224 см, 236 кг. Част от Книгата за рекорди на Гинес. Може би по-паметливите вече са се досетили. Днес ще ви разкажем историята на Андре Русимов.
Връщаме лентата назад към годините малко след Втората световна война. Едно момче, родом от тетевенското селце Рибарица вече е голям мъж и завинаги ще помни датата – 19 май 1946 г. На нея му се ражда син. Дори няма да подозира колко точно ще го опише името, което му дава, значещо „мъжествен“. Френският град Гренобъл е увеличил населението си с още един жител – Андре Русимов.
Нека си поговорим малко за хормони или по-точно, за растежния хормон. Всички знаем, че той е причината да порастваме, но 1% от населението страда от него. Прекомерното му произвеждане в организма води до патологични промени. Състоянието се нарича гигантизъм. Състояние, от което е засегнат и Андре Русимов. Опитайте си да си спомните колко сте били високи, когато сте били на дванадасет годишна възраст. Едва ли размерите ви са били най-впечатляващите. А сега си помислете за 94 кг и 191 см – отново на същата възраст. Това са били данните на нашия герой.
Все още може би се чудите, защо пък намесваме името на Самюел Бекет. Историята е доста любопитна. Борис Русимов, бащата на Андре, се занимава със строителство, а негов клиент е именно прочутият ирландски драматург, който си е закупил къща в близост до френската столица. Майстор и клиент се разбирали повече от перфектно. Стигнало се до там Борис да се оплаче, че неговият син има проблеми с ходенето на училище поради огромните си размери, които не му позволяват да се вози в училищния автобус. И така, Бекет предлага себе си за шофьор, като замества автобуса със собствения си камион.
За размерите на Андре Русимов или за това колко е успял да изяде или изпие, може да се говори много. Въпреки всичките чисто житейски трудности, Андре успява да използва по най-добрия начин този „огромен“ недостатък. Не му потръгва като дърводелец или монтьор, но успява да открие своето призвание в Париж. Започва да се занимава с борба или по-точно – с нейния шоу вариант – кечът. Бързо е забелязан от американските скаути и е поканен в Съединените американски щати. Сдобива се и с прякор, с който е представян по време на шоу-програмите – „Гиганта“. Андре Гиганта бързо започва да си пробива път на тепиха. Поканите за негово участие валят една след друга. Пропорционално се вдига и цената му – успява да стигне до печалби от 400 000 долара годишно, като така е включен и в Книгата на рекордите на Гинес, като най-скъпоплатения кечист на времето си.
Аномалиите рядко водят до дълга продължителност на живота. За съжаление, и Андре Гиганта не е изключение от това правило. Умира едва на четиредесет и шест години от сърдечна недостатъчност на 27 януари 1993 г. в Париж. Днес името на Андре Гиганта е включено в Залата на славата. Оставя ни и един кратък житейски урок – не е толкова трудно да превърнеш дефекта в ефект, но трябва да се бориш за това.