Църквата „Св. Богородица“ (Пустец)

Православното кътче в страната на орлите

Пустец е малко селце на границата с Македония. Достигнах до него след срещата ми с българите в Битоля. Границата е типичната за Балканите малка къщичка с не до там бързи митничари. Учудването им беше доста доста голямо, когато като цел за пътуването ми посочих църквата на острова в центъра на Преспанското езеро. „Но как ще стигнеш?“, попитаха ме те, а отговор на този въпрос нямах.

Двайсетина минути по-късно стоях на брега, гледах, разположения на около километър от мен остров и си задавах същия въпрос. Бях на малко пристанище, но на него нямаше нито една лодка. Наблизо видях малко магазинче с двама души, пиещи кафе пред него – малка надежда за мен. Но проблемът беше, че не знаеха и дума на английски. На някаква странна вавилонска смесица успях да разбера, че на острова се снима филм и всички лодки са там, за да помагат на екипа. По едно време, дори дойде една от тях, за да стовари част от актьорите. Попитах, дали може да се кача, но отговорът не подсказваше да попитам пак. Трудно се предавам, но след близо час на брега, прецених, че трябва да се оттегля. Карайки бавно покрай центъра на Пустец, видях паркирана стара кола с българска регистрация. Реших да пробвам за последен път. За мой късмет, човекът се оказа не само местен, но и българин, част от наскоро признатото в Албания българско малцинство. Каза ми – „Ааа, за острова ли? Няма проблем! Само изчакай да си докарам лодката, но не очаквай лукс!“. Малко по-късно вече плавахме с малката поръждясала лодчица и се приближавахме към поредната българска следа – този път в Албания.

Ако сте посещавали Ивановските скални църкви, разположени в живописния каньон на река Русенски Лом, то настоящият обект със сигурност ще ви заинтригува. Самото име на Пустец произлиза от думата „пуст“, като в миналото то е носило албанското наименование Ликенас (от албански „ликен“ – езеро). За първи път Пустец се споменава в изворите през XVI век, а българският му характер се засвидетелства от различни източници в края на XIX век. В книгата си „Македония. Етнография и статистика“ Васил Кънчов пише за 410 българи-християни в селището, докато по данни на Екзархията те са 499 в 65 православни къщи. През 1939 година Тодор Посталов, от името на 70 български къщи в Пустец, подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна. С нея се иска намесата ù за защита на българщината в Албания, която по това време е италиански протекторат.

В остров Мал град има множество пещери, които са използвани от монасите анахорети през XIV век, а след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година), в тях се укриват и бунтовници. Що се отнася до самата църква „Св. Богородица“, то тя претърпява множество трансформации, за което свидетелстват запазените три надписа. Най-старият от тях е от 1345 година и се намира в апсидата. В него се говори за първите ктитори на храма – Бойко и съпругата му Евдокия. Вторият надпис се намира северно от вътрешността на западната врата, над образите на Св. св. Константин и Елена. Там са споменати обновителите на храма – сръбският благородник Кесар Новак, съпругата му Калия, както и децата им Амирал и Мария. Това обновление се датира около 1369 година. Третият надпис е от 1607 година, когато външната фасада е изписана наново с композицията „Страшният съд“.

Интерес представляват и стенописите на самата църква, дело на зографи от Костурската художествена школа. Основната тематика са сцени от Новия завет, включително „Успението на Пресвета Богородица“, „Влизането в Йерусалим“, „Носенето на кръста“ и „Разпятието“, а сред изображенията на светци личи и това на Св. Климент Охридски. Именно поради тази причина църквата „Св. Богородица“ попада под номер 65 в списъка на паметниците на културата на Албания.

Къде се намира

Село Пустец се намира на 443 километра от България, като най-бързо може да стигнете до него, ако използвате пътя, минаващ през Велес, Прилеп и Битоля. Църквата се намира на остров Мал град в албанската част на Преспанското езеро.