Болград, Украйна

16 октомври 2018 година. Разхождам се по коридорите на Болградската гимназия. Вътрешно потрепервам, че по тях като ученици са вървяли такива бележити българи като Данаил Николаев, Александър Балан, Александър Малинов. Посрещна ме заместник-директорката на гимназията Наталия Кара. С нея влязохме и в няколко учебни часа и ако някой ме попита, как смятам, че трябва да изглежда едно училище, то веднага бих посочил Болградската гимназия за пример, защото в нея по един много умел начин са съчетани историята и модерните технологии. Най-красивото място в нея е Залата й за тържества със своите красиво изрисувани стенописи, показващи бележити българи. Стоях на сцената и, признавам си, малко се стреснах. Залата беше огромна и като, че ли леко се съмнявах, че ще се изпълни. Няколко минути по-късно успях да се убедя в несъстоятелността на тези ми съмнения. В залата започнаха да влизат ученици от всякакви възрасти и в един момент бяха заети всичките й близо 200 места. Трудно мога да опиша чувството да говориш за българската история пред толкова много млади и будни хора. Болград, място, в което бих се завърнал отново.