Самуиловата крепост (Охрид)

Последната твърдина на Първото българско царство

Самуиловата крепост е една от най-често посещаваните от българи дестинации в Северна Македония. Всяка година около 500 000 туристи, голяма част от които българи, посещават Охрид, за да се любуват на неговата природа и красива архитектура. Аз не правя изключение и решавам да проверя поредната българска следа – крепостта, спомен за последната столица на Първото българско царство.

За първи път територията на днешния Охрид е населена през VII-VI век пр.н.е. от илирийските енхелейци, като по време на античността селището носи името Лихнида. За крепостни стени се говори за пръв път във връзка с обсадата на града от готския крал Теодорих Велики през 479 година. Самият град попада в пределите на българската държава през VIII век, а впоследствие става и епископски център. След завладяването на столицата Преслав на 5 април 971 година от войските на византийския император Йоан Цимисхи на Охрид е съдено да играе важна роля във възстановяването на българското царство.

В западните части на страната започва организирана съпротива срещу властта на Византия, ръководена от синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Последният става пръв военачалник на цар Роман (977-997) и след като законният владетел умира във византийски плен, Самуил е провъзгласен за български владетел. На практика той управлява страната от 991 година насетне, като едно от първите му решения е да премести столицата в западната половина на страната от стратегически съображения. Самуил се спира на град Охрид, като по този начин се възползва от разширените от византийците крепостни стени, които ще се окажат последната твърдина на Първото българско царство до завладяването му през 1018 година от Василий II.

Най-високата част на Охрид е обхваната от централните зидове на крепостта (с височина между 10 до 16 метра) и няколко отбранителни кули. Единият край от външната стена се спуска на запад до брега на Охридското езеро при местността Лабино. Другият край тръгва на изток, преминава през външната Горна порта, обхваща по-ниската височина на Охридския рид в местността Дебой и оттук продължава на юг по посока към езерото. По крепостта се виждат следи от чести поправки. Под частично разрушения външен слой на вътрешните зидове се забелязват хоризонтални слоеве тухли с византийска форма. В стените на Горната порта са взидани множество камъни с гръцки надписи, добивани от античните сгради, с каквито теренът наоколо е препълнен. Настоящият си облик Самуиловата крепост придобива в годините след обявяването на независимостта на Македония, когато голяма част от нея е реставрирана.

Къде се намира

Самуиловата крепост може да бъде видяна от почти всяка точка на Охрид, като до нея водят повечето стръмни улички към хълма над града.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.