Българската следа Българските места извън България
Ако помолите произволен човек да ви изброи известни жени от българската история, почти веднага ще получите отговор „Райна Княгиня“, някои ще добавят и „Мара Бунева„. След това най-често би настанала неловка тишина. Не една и две са българките, оставили следи в нашата история. Едно от имената, които не са толкова популярни е Донка Ушлинов или Донка Комитката. За това как се стига до участието ѝ в три войни ще стане дума в по-долните редове.
Смилево е малко селце в Северна Македония. На 21 декември 1880 г. то се намира още на територията на Османската империя, когато в него се ражда Донка Ушлинова. Смилево допринася за българската история с двама революционери – в същото населено място девет години по-рано се ражда и Даме Груев.
Но да се върнем към Донка – омъжва се рано (нещо типично за онези времена), още на петнадесет години. Докато мъжът ѝ е на гурбет в Цариград, тя започва да бива преследвана от един от богатите чифликчии. Дали от невръстната ѝ възраст, дали от буйния нрав, дали от постоянното преследване, но Донка го убива. Налага се да се укрие в бягство, по време на което се запознава с ресенския воевода Славейко Арсов.
В резултат на това събитие тя става част от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, както е и осъдена от османците, а къщата ѝ – разрушена. С ВМОРО тя взима участие в близо двадесет сражения по време на Илинденско-Преображенското въстание, като по този начин се превръща и в първата известна с този факт жена в нашата история.
След края на Илинденско-Преображенското въстание Донка Ушлинова се премества в България, като започва да учи във Варна, успява да се събере отново и с мъжа си. Заедно с него се записва като доброволка в Македоно-одринското опълчение и взима участие в Балканските войни. Не една и две са битките, в които взима участие – Шаркьой, Галиполи, Султан тепе.
За проявената си смелост и отдаденост е наградена и с два ордена „За храброст“. През този период от българската история войните следват една след друга. Скоро започа и Първата световна война, няма и да се учудите вече, героинята на нашия разказ отново е доброволка. Получава и още един орден „За храброст“ – този път за проявеното геройство в битките при Яребична, Дойран и Круша планина.
В годините след края на войната Донка Ушлинова се установява заедно с мъжа си за постоянно във Варна, където живее до смъртта си на 27 юни 1937 г. Донка ще остане в българската история, като единствената жена взела участие в три войни и безброй сражения, както и с това, че е и първата в България с военен чин младши подофицер. В нейна чест е кръстен и връх в Антарктида – връх Ушлинова.