Българското военно гробище (Харкан)

“В бран за родината си и за човешки правдини“

Осиек, Хърватия. Вечеряме с майка ми, разговаряйки за местата, които сме посетили. И тя като мен е заразена с мисълта за пътуване и не ѝ трябва много време да я убедя, че на следващия ден ще попътешестваме. Крайна точка ми е родната къща на Шандьор Петьофи с паметника на Иван Вазов в нея. Малко след като преминахме обаче унгарската граница, се налага да спрем. Поводът е напълно ясен – поредната българска следа – този път в памет на българските военни – българското военно гробище в Харкан. Унгарският град е разположен на около 700 км от България, а отговор на причината българския войник да достигне до тук, може да се открие в по-долните редове.

След Освобождението България участва в пет войни. Общата характеристика на всяка една от тях е, че участието на страната в дадения конфликт винаги е плод на стремежа към така бленуваното национално обединение. Вероятно, ако можем да говорим за изключение от това неписано правило, то трябва да погледнем към годините на Втората световна война и по-специално – нейната заключителна фаза. Тогава на българската армия се налага да воюва не само заради собствените си държавни интереси, но и заради волята, наложена от нейните съюзници. Може би най-героичният момент, свързан с подобно участие на България във военен конфликт, е Дравската операция.

За да разберем как се стига до Дравската операция, е необходимо да проследим участието на България в хода на Втората световна война. Въпреки натиска страната успява да запази неутралитет за един сравнително дълъг период от време, преди на 1 март 1941 година да влезе на страната на Тристранния пакт. Противно на очакванията обаче, цар Борис III успява да постигне голямата си цел и макар на страната на Хитлеристка Германия, Българската армия така и не участва в нито едно сражение от този първи етап на войната. Ситуацията се променя коренно, когато след смъртта на българския монарх и под заплахата на настъпващата Червена армия в София, на 9 септември 1944 година е извършен държавен преврат. Освен вътрешнополитически промени той носи със себе си и рязък завой във външната политика на страната, като тя гарантира, че от този момент до края на световния конфликт Българската армия ще бъде на разположение на СССР.

Преките последици за българските войници от тези събития са, че те стават част от Балатонската операция, чиято основна цел е спирането на немското настъпление в района на езерото Балатон и на реките Драва и Дунав. За да окаже помощ на съветските войски, е изпратена Първа българска армия, предвождана от генерал Владимир Стойчев. Вермахтът атакува войските на Трети украински полк на три фланга, като в два от тях се сражават български войски – при Харкан-Печ и при Дони-Михоляц. Тези сражения остават известни като Дравската операция, като продължителността им е малко повече от две седмици – от 6 до 21 март 1945 година. В крайна сметка след двуседмични, почти денонощни сражения немската армия е изтласкана от долината на река Драва.

В хода на важната за изхода на войната Дравска операция България дава скъпи жертви. Завинаги на територията на Унгария остават над 3300 български войници, разположени в 16 български военни гробища. След като са пренесени тленните останки на български войници, се оформя и най-голямото българско военно гробище в Унгария, намиращо се в град Харкан. Открито е на 23 септември 1956 година на специален парцел, дарен от признателното унгарско общество, като в него вечен покой намират 1439 български войници.

Къде се намира

Българското военно гробище се намира в съседство с централното на град Харкан. За да се достигне до него, трябва да се тръгне от Харкан в посока Печ и на около километър след края на града ще видите гробището от лявата страна.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.