Българската следа Българските места извън България
Помни миналото си, за да имаш бъдеще. Тази фраза в различни варианти чуваме често да бъде изричана гръмко от различни силни на деня хора. Отивайки на гробището, бихме могли най-лесно да си отговорим на въпроса доколко успяваме да запомним и почетем тези преди нас. В непосредствена близост до църквата на Централните софийски гробища последен пристан са намерили редица значими български дейци.
Една от плочите е в изключително лошо състояние, името може да бъде трудно прочетено. Под нея почива личност, оставила значима следа в българската история – офицер, командващ Четвърта пехотна преславска дивизия, а по-късно и Първа българска армия. Личност, родена в Охрид, посветила живота си на българското военно дело. Днешната ни история е посветена на генерал Климент Бояджиев.
На 15 юли, в разгара на лятото на 1861 година, едно младо охридско семейство се сдобива със син. Решава да го кръсти на личността, най-често асоциирана с града – Климент. В началното училище малкият Климент се среща с Григор Пърличев, първият преводач на български на „Илиада“. Пърличев ще положи основите на родолюбивия мироглед на Климент Бояджийски, ще го научи и на така необходимата му във военното поприще дисциплина и упоритост.
След Освобождението на България семейството на Бояджиев се премества в новата столица София. Тук Климент Бояджиев завършва гимназия, а след това веднага се записва и във Военното на Негово Княжеско Височество училище. Следосвобожденските години дават широко поле за изява на всеки решил да се занимава с военно дело.
Няма и две години след завършването на Военно училище и на Климент Бояджиев се налага да приложи на практика наученото и то срещу далеч по-подготвен противник – избухва Сръбско-българската война. По време на нея той е адютант в щаба на Западния корпус. Потенциалът му не остава незабелязан и след края ѝ ще стане ротен командир първо в Първи софийски пехотен полк, а по-късно и във Втори струмски пехотен полк и в Осми пехотен приморски полк.
Климент Бояджиев ще последва и примера на бащата на българската пехота Иван Колев и ще се запише в Торинската военна академия. Придобил солидни знания в Италия, след завършването ѝ постепенно ще се разшири обхватът му на отговорност – старш адютант, дружинен командир, началник на щаба на Четвърта пехотна преславска дивизия. В този период Климент Бояджиев става автор и на един любопитен факт – за целите на армията изработва първата релефна карта на България. Страстта му и постоянно увеличаващия му се принос към развитието на съвременната българска войска не стихва. Не случайно и на 4 септември 1910 година вече се сдобива и с нов чин – генерал-майор.
Войните, в които се включва българската държава в началото на миналия век следват една след друга. През 1912 година избухва и Балканската война. На генерал Климент Бояджиев ще се наложи да се изправи срещу Османската империя. Неговата дивизия ще се прояви при Люлебургаз, Бунархисар и Гечкенли. На другата година в Междусъюзническата война пък ще стане отговорен за отбраната при Кюстендил.
В навечерието на Първата световна война генерал Климент Бояджиев е назначен за министър на войната, а малко по-късно и за началник на Генералния щаб на армията. Изразява открито несъгласието си с условията, при които България се включва във войната, но военният дълг го зове и неговото име ще бъде записано сред ръководилите навлизането на войската ни в Ниш, Зайчар, Битоля и Охрид.
След края на Първата световна война генерал Климент Бояджиев изпада в немилост. Противник на начина, по който нашата държава е въвлечена във войната, той е осъден на пет години затвор като един от виновниците за настъпилата национална катрастрофа. Година по-късно е амнистиран, но никога няма да успее да се завърне пълноценно в българската армия. Генерал Климент Бояджиев умира на 15 юли 1932 година. Погребран е на Централните софийски гробища, където може и да му отдадете почит.