Българската следа Българските места извън България
Бележити българи, родени в Скопие или в Одрин, значима българска следа в Солун – през различните периоди сме посветили различни статии за всяка от изброените категории. А днес ще се опитаме да ви разкажем историята на личност, която обединява всичко това – името му е доста трудно за произнасяне и по всяка вероятност рядко сте го срещали – епископ Никодим Тивериополски.
Шест години преди в Скопие да се роди една от най-значимите личности в българската военна история – Борис Дрангов, в града се ражда човек, който ще се превърне в един от най-влиятелните български духовници в Тракия. Както се случва с някои от личностите, които описваме, и тук не знаем почти нищо за ранните години на Боян Атанасов. Годината му на раждане – 1864, както и светското му име, са всичко, което достига до нас за епископ Никодим.
Прехвърляме се няколко години по-късно, или по-точно, през 1880 година. А мястото, което ще изберем е между градовете на днешна Северна Македония Дебър и Гостивар. По поречието на река Радика е разположен един от най-известните православни манастири в тази част на Балканския полуостров. Неговото име е Бигорски манастир „Свети Йоан Предтеча“ и именно него избира, за да се замонаши младият Боян Атанасов и да получи духовното си име Никодим.
Усърдието, с което Никодим започва да се занимава при изучването на книжнината, съхранявана в манастира, не остава незабелязано от по-висшите му събратя. Скоро му се гласува доверие на разноските на Бигорския манастир да замине, за да продължи своето образование. Първоначално е изпратен в Одеса, където става част от Духовната семинария. Малко по-късно ще продължи пътя си към друга Семинария – в Киев, а накрая завършва и висшето си образование в Духовната академия в далечен Казан.
Както често откриваме в историите на бележитите българи от XVIII и XIX да се завърнеш у дома, след като си придобил знания и умения в чужбина, е една от първите за осъществяване задачи. Никодим пристига в Самоков, където започва да преподава в едно от първите български училища, специализирани за подготовка на свещеници. Няколко години по-късно е избран за председател на българската община в родния град на Димитър Талев – Прилеп. От 1907 до 1912 година Никодим се завръща отново в Бигорския манастир, но вече като игумен.
Градът, с чието име Никодим ще бъде най-често свързван е Одрин. Вече сме ви разказвали за двете български църкви в града – „Св. Георги“ и „Св.св. Константин и Елена“. Те заедно с голямата българска общност в началото на миналия век са били част от Одринската екзархийска епархия. Именно начело на нея е избран да бъде архимандрит Никодим. На 4 април 1920 година в желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул, Никодим е ръкоположен за епископ, а към името му се прибавя и титлата Тивериополски.
Трудностите, които съпътстват българската общност в Одрин в годините между двете световни войни оказват своето влияние и върху здравето на Никодим Тивериополски. Заболява тежко и заминава за София с цел лечение. Умира на 8 април 1932 година, скоро след пристигането си в българската столица.
Един от най-значимите български духовници в Тракия остава завинаги в София, където може да се поклоните пред делото му:
- На гроба му на Централните софийски гробища.