Българската следа Българските места извън България
Разхождайки се по малките софийски улички в центъра, винаги има какво да откриете. Дали ще е някоя артистократична къща, която сте пропуснали досега в забързаното си ежедневие или пък малко заведение, което да пази още духа на отминалите времена. А може би, ако сте малко по-любопитни, ще се зачетете и по паметните плочи, сложени на някои от тях. Една такава, поставена на улица „Юрий Венелин“ 11, прикова вниманието ми. На нея беше изписано, че тук е живял писателят Георги Стаматов. Какъв по-добър повод да ви разкажа за поредната личност, родена отвъд границите на България.
Между Украйна и Молдова е разположена една малка област, обявила своята автономност през 2005 г. Това е Приднестровската молдовска република или, както е по-често срещана, Приднестровие. Ако погледнете на карта, ще видите една дълга и свръх тясна ивица, населявана от малко по-малко от половин милион души. За столица на тази автономна област е обявен град Тираспол. Именно в него, но далеч по-рано, на 25 май 1869 г. е роден и писателят Георги Стаматов. По това време градът се намира на територията на Руската империя. Семейството на Стаматов са бесарабски българи, като баща му Порфирий Стаматов е юрист, бил за кратко и министър на правосъдието на България.
Георги Стаматов има щастието да учи в едно от най-добрите училища по това време. Южнославянският пансион в град Николаев има за цел да обучава деца от балканските народи. Негови възпитаници са Панайот Волов, Алеко Константинов, Екатерина Каравелова, Михаил Греков, Александър Малинов. След Освобождението на България фамилията Стаматови последва примера на много други бесарабски българи и се завръща в своята прародина. В София Георги Стаматов продължава своето образование – първо във Военното училище, а след това се прехвърля да следва право в Софийския универститет „Св. Климент Охридски“.
Започва да си изкарва хляба като юрист. Става съдия в различни градове – Кюстендил, Трън и София. Но наред с основните си занимания, Георги Стаматов има и хоби, с което по-късно ще стане известен. Той пише предимно разкази, но се престрашава да публикува първата си творба чак, когато е на тридесет и две години.Първото му издадено произведение е стихотворението „Невесел е за мен денят“. В следващите години негови разкази ще се появят на страниците на най-добрите списания по това време – „Мисъл“, „Съвременник“, „Златорог“. Сред неговото творчество откриваме книгата „Вестовой Димо“, сборникът разкази „Прашинки“, както и романът „Рибари“.
Георги Стаматов умира на 9 ноември 1942 г. в София. Той ще бъде запомнен с разказите си, чийто сюжет винаги се развива не в малкото село, а по улиците на големия град. Именно на една от тях можете да отдадете почит към него:
- паметната плоча на Георги Стаматов се намира пред дома му на улица „Юрий Венелин“ 11.