Паметникът на българските опълченци (Болград)

„Бесарабската Шипка“

Кой е най-красивият паметник сред палитрата от български следи извън пределите на нашата страна? Въпрос, на който трудно може да намерим отговора, защото всяка една от тези следи крие своята историческа значимост. Със сигурност първо в спомените ми биха изплували Ботевата стела в Кишинев и паметникът на Иван Вазов в Кишкьорьош. Няма как в тази класация да не добавим и Паметникът на българските опълченци в Болград (Украйна).

За да разберем защо този паметник се намира именно там, е необходимо да се върнем преди точно 200 години. През 1821 г. по тези места се заселват български преселници, идващи от различни краища на България – от Северна Добруджа, а по-късно и от Сливен и Ямбол. Руската империя изпраща генерал Иван Инзов, който оглавява Попечителния комитет за чуждестранните колонисти в Южна Русия, да поеме организирането на придошлите българи. Именно генерал Инзов се смята и за основател на града. Неслучайно на гробницата му в центъра на града днес може да бъдат прочетени думите – „Той даде на българите преселници нов живот в новото им отечество“.  Името на новото населено място пък недвусмислено ще покаже кои са неговите жители – „български град“ или накратко, Болград.

Две са основите, върху които се е развивала всяка една българска общност – църквата и училището. Не са изминали и десет години, след основаването му, на 29 октомври 1838 г. ,  българите построяват храм, който и в наши дни е считан за един от най-красивите в района – „Свето Преображение Господне“. Златният му купол доминира хоризонта и може да бъде видян от десетки километри. Две десетилетия по-късно ще се появи и първото българско училище от Възраждането – Болградската гимназия. Институция, която изиграва огромна роля за българската история. Въпреки че вече сме ви разказвали за нея, нека отново споменем някои от нейните възпитаници – Данаил Николаев, Александър Теодоров – Балан, Александър Малинов, Иван Колев, Ангел Кънчев, Олимпи Панов.

В годините Болград попада под териториите на различни държави. Част е от Руската империя, от Молдова, от Румъния, а в наши дни – от Украйна. Един факт остава непроменен през всичките тези години – етническият състав на града се доминира от българи. И, както се убедих и аз по време на посещението ми, навсякъде по улиците може да се чуе българска реч. Значителна част от предците на днешните жители се включват като доброволци в Руско-турската война (1877-1878) и участват в боевете на Шипка. Това е и причината  на 20 октомври 2012 година по случай 135-годишнината на тази битка в Болград да бъде издигнат и Паметникът на българските опълченци. На всяка от четирите му страни са изписани имената на установените български опълченци от Бесарабия, както и са изобразени сцени от бойния път на българското опълчение. Както и с храмът „Свето Преображение Господне“, и с Болградската гимназия „Г.С. Раковски“, отново този паметник е построен със средства, събрани от бесарабските българи. Негов архитект също е представител на българската общност – Николай Базан. Отстоящ на малко повече от 600 километра от столицата на България, в продължение на два века Болград ще се превърне в символ на незабравения дух на българските преселници, които въпреки повратностите на времето, успяват да основат град, да създадат една от най-важните образователни институции в нашата история, както и да оставят за поколенията и един от най-красивите ни материални завети – Паметникът на българските опълченци.

Къде се намира

Паметникът на българските опълченци се намира в Комсомолский парк, на пресечката на улиците „25 Серпня“ и „Варненска“