Българската чешма (Призрен)

„Ей, бре Горо, мила сестро“

Завръщайки се от Черна гора, реших да премина през Албания и Косово. За последно бях ходил в Албания преди петнадесетина години. И докато фактът, че най-често срещаната кола по пътищата е Мерцседес, не се беше променил, то шофирането по новопостроените високопланински магистрали, ме накара да се замисля за вечния ремонт на отсечката на Витиня. Цел на моето преминаване през тази недотолкова популярна част на Балканите, беше поредната българска следа – този път в многоликия Призрен в Косово.

Кукаляне, Брод, Орешек. Ако ви попитат къде се намират тези населени места, по всяка вероятност повечето от вас биха ги потърсили на картата на България. Със сигурност не ви звучат като селища в размирно Косово или пък в Албания. Те обаче са част от разположената в Шар планина, на границата между Косово, Албания и Македония, област Гора, а по-голямата част от местното население нарича себе си горани или нашенци.

За първи път горанските села се споменават в документ от XIV век, според който горанските земи се даряват на манастира „Св. Архангели“, издигнат от цар Стефан Душан край Призрен. Сред историците битуват различни теории за произхода на нашенците. Според албанските учени това са славянизирани илири, сърбите ги определят като ислямизирани сърби. Най-широко разпространената теза е, че това са ислямизирани българи, преселници от Източна Стара България. Не са малко защитниците на твърдението, че гораните са потомци на богомилите – представители на възникналото в България еретично социално-религиозно учение, които осъждат поклонението пред Кръста, светите мощи и отхвърлят обредите.

Близо пет века Гора е част от Османската империя. Гораните се ислямизират сравнително късно. Въпреки това в селата им могат да се открият останки от църкви. Доказано е, че последният християнин по тези земи е починал през 1856 година. Сравнително късното ислямизиране на нашенци оставя свой отпечатък в спомените за християнско-обредния календар – за най-голям празник гораните приемат Гергьовден, а ритуалите по празнуването му протичат няколко дена. Християнското е останало и в географските топоними – всички те в Гора носят славянски имена.

В наши дни гораните населяват територията на три държави. Най-големият им брой (19 села) е в Косово, а останалите са в Албания (9) и в Македония (2). Историко-географски областта се дели на Призренска гора (Косово) и Кукъска гора (Албания), по името на най-близките градове там – Призрен и Кукъс. Икономическата криза е причината повечето от гораните да потърсят препитание в емиграция. Още в началото на миналия век в по-големите градове на България се завръщат компактни групи от горани, като освен занаятчийски работилниците отварят и доста кафеджийници, в които предлагат прочутите горански бюрек и боза. Поради различни причини от политическо естество по време на комунизма контактите на българите с гораните са преустановени, като отново са подновени след разпадането на Югославия. Днес все повече от гораните започват отново да се определят като българи.

За отправна точка при посещението на горанските села може да изберете Призрен. В неговия център от близо век местното население нарича една от чешмите „българската чешма“. Според преданието по време на Първата световна война един от офицерите от завръщащата се от Косовската операция Българска армия оставя шинела си на нея с думите: „Да ми пазите шинела, че един ден ще се върна!“ Въпреки различния контекст на думите му българските учени все по-често се завръщат към изследването на тази забравена територия, а родните туристи все по-често я посещават.

Къде се намира

„Българската чешма“ се намира на централния площад „Шадърван“ в Призрен. Самият град е в югозападната част на Косово. От България най-лесно може да бъде достигнат през Скопие. Разстоянието оттам е около 100 километра.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.