Българската следа Българските места извън България
Преминавал съм няколко пъти през гранични пункт Златарево със Северна Македония, разположен в най-югозападната точка на България. Цел на посещенията винаги са ми били поредните български следи – военният мемориал в Ново село, бункерите край Дойран или пък паметникът на полковник Каварналиев. Но, признавам си, нито веднъж не съм се замислял на кого е кръстен този пункт. А причина да се знае има – днес ще ви представя поредната личност, родена извън пределите на България – генерал-лейтенант Кръстю Златарев.
През 1864 г. Охрид се намира в пределите на Османската империя. Още е люта зима, когато на 23 февруари на свещеника Христо Кувенджия се ражда син. Дали има нещо във възпитанието в семейството, дали е ген, не можем да кажем, но единият син на свещеника става революционер във ВМОРО (Андон Златарев), а героят на днешния разказ – генерал в българската армия.
Първото ни известно посещение на Кръстю Златарев в България е през 1881 г., а три години по-късно завършва и военното училище в София. Не минава и година и вече трябва да се включи във война – война неочаквана и срещу по-организиран противник. През 1885 г. избухва Сръбско-българската война. В нея Кръстю Златарев е командир на рота, част от Втори пехотен струмски полк. Между 5 и 7 ноември се провежда една от най-тежките битки в нея – тази край Сливница. Златарев е от щастливците, които успяват да излезнат неранени от нея. За целия му принос по време на войната е награден с орден за храброст „IV-та степен“.
В първите години на ХХ век Кръстю Златарев изкачва едно по едно военните звания. В навечерието на Балканската война той вече е полковник и командир на 29-ти пехотен ямболски полк. С него той ще достигне на шейсетдесетина километра от Истанбул в битката при Чаталджа. Ще се прояви и при Лозенград и при Одрин. Войните следват една след друга. В Междусъюзническата отбранява Благоевград, а при избухването на Първата световна война му е поверено командването на ХI-та пехотна македонска дивизия. След войната се отегля в запаса и е произведен в генерал-лейтенант.
Човекът успял да оцелее в четири войни, не успява да преодолее междуособиците и конфликтите в столицата. На 16 април 1925 г. е извършен най-големият терористичен атентат в историята на България. Взривен е покривът на църквата „Света Неделя“ по време на погребението на генерал Константин Георгиев. Голяма част от българския политически и военен елит по това време загива. Умират 134 души. Един от тях е генерал Кръстю Златарев.
Можете да почетете генерал Кръстю Златарев:
- На паметната плоча при граничния пункт Златарево – на мястото, където е бил щабът на XI-та пехотна македонска дивизия.