Атанас Узунов – одринският заместник на Апостола

Одрин, Цариград, Николаев, Сливен, Букурещ, Орел, Лозенград, Ловеч, Горна Баня – бихме ви попитали какво свърва всички тези населени места. На пръв поглед – абсолютно нищо, различни са по големина, не са и в една и съща държава. Но има една фигура, на която житейският път преминава през всяко едно от тях. Този човек е Атанас Узунов, героят на днешния ни разказ.

Атанас Узунов е роден в Одрин  – до нас е достигнала само годината му на раждане, но не и точната дата – 1851 г. Майка му го оставя на ранна възраст сирак. Това е и една от причините баща му да решава да се премести със семейството си в Цариград, където младият Узунов завършва гръцко училище. Гимназия ще завърши в далечния град Николаев, отстоящ на малко повече от стотина километра от Одеса. Престоят в Николаевската гимназия ще се окаже животоопределящ за него и за формирането му на революционния дух и любовта му към България. Няма как и това да бъде по друг начин, след като съученици са му Панайот Волов и бесарабският българин, взел участие във Втора българска легия, Михаил Греков. В едно от писмата си, изпратени от Николаевската гимназия до сестра му, Атанас Узунов пише

 „Аз виждам нашето знаме затъпкано. Чувам риданието на лъва в планината. Той вика своите юнаци, да се съберат, да се бият и да гонят нашите душмани“.

Годината е 1871 г., когато Атанас Узунов пристига, за да остане трайно в България и да се бори за нейната свобода. Първата му спирка е в град Калофер, където живее неговата сестра. Следващите месеци ще прекара в обиколки из България, за да се запознае с положението на народа и да се подготви за бъдещата си революционна дейност. По това време се запознава и с Христо Г. Данов, който често посещава в Пловдив и при който получава кореспондецията си. Една година по-късно се установява в Сливен. Там започва работа като учител по аритметика, алгебра, физика и геометрия. Към него в града ще се присъедини и приятелят му от Николаевската гимназия – Михаил Греков.

По време на престоя си в Сливен Атанас Узунов се запознава с Васил Левски. Апостола е предприел обиколка с цел реорганизация на революционните комитети и обединяването им в по-големи единици. За председател на Сливенския революционен окръг, вкючващ Котленско, Търговищко, Добричко и дори Тулчанско, е избран Михаил Греков, а Атанас Узунов става негов главен помощник. Според спомените на неговите съвременници след залавянето на Васил Левски Атанас Узунов съставя план за спасението му. Подготвя и чета, която да направи засада при преместването му от София към Цариград. За съжаление, не се стига до този момент, защото Васил Левски е обесен в София.

След смъртта на Апостола Атанас Узунов навлиза в най-важния етап на своя живот. По време на събранието на Комитета в Търново, е избран да поеме трудната задача да продължи дейността на Васил Левски и да стане негов заместник. Атанас Узунов успява да бъде начело на революционна организация едва два месеца. Едно събитие ще наложи промяна на плановете му. До него достига информацията, че чорбаджията хаджи Ставри Примо се готви да издаде на османските власти дейността на Хасковския комитет. Решението чорбаджията да бъде убит е взето, а със задачата се натоварва самият Атанас Узунов. Опитът за покушението е неуспешен и Атанас Узунов и съратниците му са заловени.

Хасковският процес, както ще стане известен, протича близо половин година, за да завърши с тежки присъди. Повече от половината от задържаните четиредесет революционера са осъдени на заточение до живот в Диарбекир, самият Атанас Узунов е осъден на петнадесет години тъмничен затвор и работа в рудниците Аргана Мадени (отново в Диарбекир). Присъдата не е единственият тежък удар, който трябва да поеме – нарочен е и за предател от своите съратници, но за него се застъпва Христо Ботев.

Атанас Узунов успява да избяга от заточението, използвайки събитията покрай Априлското въстание. Прехвърля се в руския град Орел, където започва работа като учител. Успява да се завърне в България през 1877 г. – служи като преводач в идващата към България Руска императорска армия. През годините след Освобождението ще работи предимно като учител – в Лозенград (там е и окръжен управител), в Софийската класическа гимназия и в Ловеч. Участва и активно в обществения живот – като част от Демократическата партия на Петко Каравелов е избран и за депутат през 1886 г. във Великото народно събрание. Сложната политическа обстановка покрай идването на власт на Стефан Стамболов ще наложи заминаването му отново в Орел, а за последно ще работи като служител в Българската екзархия в Цариград.

26 юни 1907 г. – на тази дата в София умира Атанас Узунов. Учител, дори и драматург с издадени две пиеси, деец за свобода, дори избран за заместник на Васил Левски в революционната му дейност. Следните негови думи, описват най-добре, начинът му на живот и вижданията му – „За мене България е най-високото нещо и ако има хора, които искат да потъпчат или да се присмиват на моята светиня, то аз се отричам от тях, ще ги презра… завинаги“.