Българската следа Българските места извън България
Героят на днешния ни разказ е пял в оперите на Залцбург и Мюнхен, получавал е и най-голямата награда в Румъния – орден „Кавалер – I степен“. Представяме ви едно от най-значимите имена в българската опера от първата половина на миналия век – Георги Белев.
Георги Белев е роден на 13 април 1908 година в Цариград, намиращ се по това време в пределите на Княжество България. Както е всеобщо известно, след края на Първата световна война Западните покрайнини, към които спада и градът, са присъеднинени към Югославия. Така семейството на малкия Георги е изправено пред избор – да остане в чуждата страна или да се премести в родната си страна. Те избират втория вариант и така, заживяват в столицата София.
Едва ли бихте предположили, но Георги Белев не започва първоначално да се занимава с музика, а се записва в полувисшето железопътно училище. „Музикант къща не храни“ повтарят често старите хора и явно и той първоначално е започнал да следва тази максима. Но скоро открива, че неговото призвание е да пее и започва да му посвещава все повече време. Започва да взима частни уроци, както и да се изявява в Корпоративния театър. Когато навършва тридесет години, Георги Белев успява да изпълни голямата си мечта и да се появи на сцената на Софийската опера.
Талантът му е видян от мнозина. Следва и любопитен факт, който в наши дни трудно бихме си представили, че е възможен. Директорът на Българските държавни железници осигурява средствата, за да може Георги Белев да успее да продължи да развива уменията си. Така той заминава в Залцбург, където негов учител е един от най-известните вокални педагози в света маестро Морати. Опитът, който придобива е безценен. А когато му се отдава шансът да замести свой болен колега в „Тоска“ , изпълнявана в Мюнхенската опера, той го използва по най-добрия възможен начин. Георги Белев е избран да продължи да участва в представленията на операта и стига до невероятното постижение – да бъде избран за първи тенор на Мюнхенската опера, в конкуренцията на тринадесет негови колеги.
След края на Втората световна война Георги Белев се завръща при близките си в България. Напълно естествено е избран и за първи тенор на Софийската опера. В продължение на дванадесет години той се превръща в едно от най-емблематичните имена на българската опера. Гастролира на редица европейски сцени, които поради политическата обстановка са предимно в Източния блок – Полша, Чехословакия, Югославия, Румъния.
Един от най-добрите българските тенори умира на 16 февруари 1966 година в София. Георги Белев е име, което заслужава да се помни – дал пример как може да си роден в малък град и да се пребориш да достигнеш до едни от най-големите сцени в Европа.