Паметникът на капитан Петко войвода (Рим)

С поглед към Вечния град

Рим, столицата на Италия и на най-дълго просъществувалата в класическата западна цивилизация империя, със своите близо 2 800 години история, може да предложи по нещо за всеки посетил го – дали ще са Колизеума и Римския форум, дали ще са Фонтана ди Треви или площада Навона или пък някой от десетките музеи, начело, разбира се с този във Ватикана. Градът има какво да предложи и на търсещия българските следи по света – след като вече ви разказах за най-големия паметник на Иван Вазов извън пределите на България, както и за гроба на Петър Парчевич, то е време да се разходим до хълма, от който се разкрива най-красивата гледка към града. Отправяме се от центъра му и след около 40 минути се озоваваме на хълма Джаниколо. В туристическите справочници ще прочете описанието за него като – „мястото, разкриващо най-широка гледка към града“. Място, което ви препоръчвам да посетите, но ще ви дам още една причина – на точката, от която се разкрива целия град,  е издигната поредната българска следа – паметникът на капитан Петко войвода, вперил взор към Вечния град.

Каква е причината паметникът на капитан Петко да се намира точно там? Разхождайки се по алеята, ще открием поредица от подобни на неговия бюст. Прочитайки за живота на тези личности, откриваме, че те произлизат от всякакви сфери на обществения живот – учители, лекари, офицери, писатели. Това, което ги свързва е, че всеки от тях е бил част от т.нар „гарибалдийска дружина“. Именно запознанството с Джузепе Гарибалди ще даде нов опит и гледни точки за защитника на Родопите и Беломорието.

Преминаваме малко повече от век назад или, за да сме по-точни – до есента на 1864 г. Тогава в Атина пристига капитан Петко. Разбрал за желанието на гърците да започнат борба с Османската империя, той смята, че това би бил идеален момент и за каузата, за която се бори. Началото на действието все се отлагало и българският войвода решава да замине за Италия. Не е трудно да се досетим и каква е причината – известен като един от „бащите на отечеството“ и с основна заслуга за обединението на Италия. За честта, която е оказана на капитан Петко, може да съдим от факта, че той отсяда за няколко месеца в дома на Гарибалди.

 След един от поредните разговори относно революционните подходи, се заражда и идеята да се създаде и споменатата вече „гарибалдийска дружина“, която да се включи в Критското въстание (1866-1869), останало в историята като най-кървавото от въстанията на критските гърци срещу Османската империя. В създадения отряд се включват 220 италианци и 67 българи, като освен капитан Петко, сред тях е и друга личност, за която сме ви разказвали – героят на четирите държави, Стефан Дуньов. Именно след участието си в Критското въстание Петко войвода се сдобива със званието „капитан“, за проявената храброст начело на малък отряд, действащ в района на планината Шилик.

На хълма Джаниколо италианската държава решава да отдели специално място на видни представители на „гарибалдийската дружина“. Въпреки че капитан Петко войвода взел централно действие в нейното организиране и в сраженията ѝ, то неговият лик отсъствал сред редицата личности. Да поправи тази грешка се заема Съюзът на тракийските дружества в България. Скулптурата е направена от мрамор от Сандански и е дело на Валентин Старчев. Бюстът на капитан Петко войвода е тържествено открит на 2 декември 2004 г. по случай 160 години от рождението на българския революционер пред повече от 500 представители на България и Италия и сред топовни изстрели.

Къде се намира

За да стигнете до паметника на капитан Петко войвода, трябва да се изкачите на хълма Джаниколо и да поемете по алеята на Гарибалдийците. Лесно ще откриете паметника на българския войвода, защото той е единственият гледащ към града.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.