Паметната плоча на Гена Димитрова (Виена)

Българската оперна следа в австрийската столица

Студена декемврийска нощ в средата на декември през 2019 г. Една седмица съм обикалял с приятели в Белгия и Холандия, но вместо да се прибера през Шарлероа с тях, бях решил да прекарам уикенда в Братислава. Причината беше прозаична – да посетя замъка „Св. Антон“, разположен на около 2 часа път с кола от словашката столица, след което да се видя с приятели, живеещи там. Почивайки в недотам уютния ми хотел, разсъждавах за изпълнения ми с преживявания ден – бях станал в 6 часа, за да отида с наетата от мен кола до замъка, след това се бях видял с моите приятели и до късно вечерта обикаляхме по коледните пазари, които още съществуваха (преди Ковид времето). На другия ден сутринта планирах и да мина през българската следа, която винаги посещавам в Братислава – паметникът на брега на Дунава. Почти заспивах, скролвах безцелно фейсбук, когато една новина прикова вниманието ми. На същия ден във Виена бяха открили паметна плоча на Гена Димитрова в къщата, в която е живяла. Виена е на под един час път от Братислава, а самолетът ми излиташе от словашката столица късно вечерта. Нямаше нужда и от план – рано сутринта тръгвах за Виена.

Да стигнеш с автобус от Братислава до Виена беше по-евтино, отколко обяд в  софийския Бизнес парк. Търкалях забързано куфара ми от централната автогара във Виена към Мюлгасе 22 – там, където родната оперна певица е живяла от 1985 г. до смъртта си през 2005 г. Помолих едно момче да ме снима, за да си запазя тази българска следа, след което той ми каза, че живее в същата сграда, но се е нанесъл след смъртта на оперната прима. Нямах много време да му разкажа повече освен най-същественото за Гена Димитрова, но в по-долните редове ще компенсирам това.

На около 25 км от Плевен се намира Беглеж. Едва ли сте чували това малко селце, едва ли щеше да има и друга причина то да стане известно, освен че там на 6 май 1941 г. се ражда Гена Димитрова. Страстта ѝ към музиката си проличава още в ученическите ѝ години, когато започва да се занимава с оперно пеене. Веднага след завършването си на училище е приета в Държавната музикална академия с песента „Хей Балкан ти роден наш“. Идваща от малко селце, младата Гена не разполагала и с много средства, наложило ѝ се и да търпи подигравки на по-богатите си съвипуснички – за да може да се издържа, работила като миячка в Консерваторията.

Музикалният ѝ талант бързо накарал подигравателните коментари да утихнат. След завършването си е приета в майсторски клас в Музикалната академия, започва и като стажант в Софийската опера, след което успява да специализира на най-високото възможно ниво – в Оперното музикално училище към миланската „Ла Скала“. По време на тази специализация взима участие в редица конкурси и оперни постановки по цяла Италия. Първият ѝ голям успех е с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди. Скоро спечелва и дебютната си голяма награда по време на конкурса за оперни певци в Тревизо – този път влиза в ролята на Амелия от „Бал с маски“, отново на Верди. Едва ли има млад оперен певец, който да не си мечтае да излезне да пее в „Ла Скала“ – Гена Димитрова го прави в завършека на своята специализация и то в компанията на Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.

През седемдесете години Гена Димитрова ще прослави България на най-известните оперни сцени в света. Играе Тоска в „Тоска“ на Джакомо Пучини във Виенската опера, ще влезне в ролята на Джоконда в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в „Арена ди Верона“. Несъмнено най-големите ѝ успехи идват след премиерата на „Тоска“ в „Ла Скала“ през 1983 г. , когато отново ще си партнира с Пласидо Доминго. Не на последно място, Гена Димитрова излиза и в Ню Йорк в „Метрополитън опера“, като за изпълнението си на Турандот ще спечели и първа награда.

Последните години от живота си българската прима ще посвети на предаването на знанията си към младото поколение. Провежда майсторски класове в цяла Европа – в София и Рим, в Атина и Будапеща. Знаейки колко важно е да имаш свой ментор и пример, тя сама взима участие в концертите на своите ученици.

Една от най-известните български оперни певици умира от рак на 11 юни 2005 г.  в Милано. Завещава десетки изиграни роли, а гласът ѝ оставя следа сред най-известните музикални сцени по света – освен споменатите вече „Метрополитън опера“, „Ла Скала“ и „Арена ди Верона“ , също и в Ковънт Гардън, Мелбърн и много други. В нейна чест българската общност, начело със Сдружение за култура  и изкуство „Лилавият лебед“ открива във Виена на 14 декември 2019 година паметна плоча на сградата, в която българската прима е живяла. Събитието е съпъствано и с премиерата на филма за нея „Обич за Гена“.

Къде се намира

Паметната плоча на Гена Димитрова се намира на улица „Mühlgasse” 22 в широкия център на австрийската столица. Друга българска следа, която можете да посетите в Австрия се намира съвсем близо до Виена – паметникът на Христо Ботев в Голс.

Ако не успеете да достигнете дотам, то може да се поклоните пред голямата българска оперна певица и в София – пред дома ѝ на улица „Московска“ 23.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.