Българската следа Българските места извън България
Лятната къпалня „Мария Луиза“ в Борисовата градина в София години наред стои празна, обрасла в бурени. Тъжен факт, като към него ще добавим, че при построването ѝ тя е била най-голямата и модерна на Балканския полуостров. Причините за нейната разруха са познати на повечето от нас, днес ще отдадем почит на нейния архитект – Борис Далчев.
На страницата на „Българската следа“ вече сме ви разказвали за паметника на Атанас Далчев пред родната къща на Шандор Петьофи в Унгария, както и историята на скулптора Любомир Далчев. Време е да отгърнем завесата и пред житейския път на третия и най-малък брат – Борис Далчев. Той се ражда, докато семейството им живее в Истанбул, а датата е 30 септември 1910 година. Скоро след завръщането на Далчеви в България, Борис се записва в Първа мъжка гимназия, днешното Първо СОУ „Пенчо Славейков“. След това завършва и Художествената академия.
Желанието му да продължи да се развива го отвежда в Германия. Едно от най-престижните технически училища в страната е това в Мюнхен. Борис Далчев успява да се дипломира във Висшето техническо училище там в класа на едно от най-големите имена – това на професор Герман Бестелмайер. Година по-късно се завръща в България. Желанието му да твори го отвежда в Столичната община. Все още е млад като опит, но с изключителен талант. Затова и му се възлага нелеката задача да създаде първата лятна къпланя в столицата. При откриването си през лятото на 1939 година лятната къпалня „Мария Луиза“ впечатлява не само посетителите, но и гостуващите архитекти от Италия, Швейцария и Германия.
Следващите няколко години от живота си Борис Далчев ще прекара встрани от практическата дейност, а ще се насочи към теорията. Преподава архитектура в Националната художествена академия. Скоро обаче ще се завърне към своята страст – самият той да твори. Съвместно с професор Стефан Атанасов създава една от най-емблематичните сгради в новопостроения Димитровград – блокът с ъгловата кула срещу железопътната гара, сградата, която можете да видите на почти всяка снимка, когато потърсите изображение на Димитровград.
Проекти на архитект Борис Далчев могат да бъдат видяни в цяла България – от Драматичния театър в Монтана до летния театър в Златни Пясъци, от хотел „Одесос“ във Варна до професионалната гимназия в Гоце Делчев. Част е и от екипа проектирал сградата, в която днес се помещава Министерския съвет. След пенсиорането си продължава да се занимава с проектиране – този път подпомага изграждането на манастири и църкви.
Третият от братята Далчеви умира на 15 декември 1986 г. в София. И той, както по-големите от него Атанас и Любомир, остава своята следа в българската история – като един от най-талантливите архитекти от миналия век.