Стефан Дуньов – героят на четири държави

Време за четене: 3 минути

В деня преди Бъдни вечер се разхождам в центъра на Велико Търново. На една от къщите има интересна табелка. Пистоя е малко тосканско градче в близост до Флоренция, а в неговия център може да се види изписано същото име. Какво е общото между двете паметни плочи – и двете са в чест на героичния полковник гарибалдист Стефан Дуньов, „син на България, сражавал се за свободата на Унгария и независимостта на италианската нация”.  Как се достига до това един българин да бъде почетен по този начин, ще разберете в днешната ни статия.

Банатските българи са една от най-интересните български общности – преселници най-вече от районите на Чипровци и Бърдарски геран, те се заселват в областта Банат след неуспеха на Чипровското въстание. Две са най-големите населени места, които свързваме с тях – Винга и Стар Бешенов. Именно във Винга на 28 юли 1816 г. се ражда и Стефан Дуньов. По това време самата Винга е част от Австрийската империя. Завършва гимназия в близкия град Арад, а след това се прехвърля в Унгария, където изучава право, финанси и чужди езици в университета „Петер Пазман“ в Будапеща. По това време се запознава и с идеите на Лайош Кошут и Шандьор Петьофи и решава да се включи активно в подготовката на Унгарската революция.

Като една от главните обществени фигури в град Арад и един от най-близките съратници на Шандьор Петьофи, Стефан Дуньов се включва в Националната унгарска гвардия. В период, в който България все още не е имала своя армия, той успява да стигне до военното звание полковник и така да се превърне в първия българин с такъв чин в новата ни история.  Участва в множество сражения, както е и тежко раняван. За своето участие в Унгарската революция Стефан Дуньов е осъден на смърт. Поради широкия отзвук в Европа неговата и на други участници присъди са заменени със строг тъмничен затвор – пуснат е на свобода след амнистия и след прекарани пет вместо десет години.

Стефан Дуньов остава едва няколко години в Будапеща, преди да се прехвърли към новата кауза, която да подпомогне. По време на престоя си в затвора той е успял да се запознае с много италиански политически затворници, които го приобщават към тяхното дело. Този път се озовава в Сардиния – начело е на доброволчески отряд към движението на Джузепе Гарибалди. Самият отряд се състои от унгарци и банатски българи. При една от битките в близост до Неапол е тежко ранен и губи единия си крак. За проявената си храброст пред превъзхождащия го по бройка противник е награден лично от Гарибалди, като получава чин полковник, а неговият отряд е кръстен – „полк Стефан Дуньов“.

Последните години от живота си полковник Дуньов прекарва в Италия. Занимава се предимно с изследователска и публицистична дейност. Умира в град Пистоя на 31 август 1889 г. Един банатски българин, който успява да се нареди на трето място в Унгарската съпротива след Лайош Кошут и Шандьор Петьофи, както и да се превърне в един от най-близките хора около Джузепе Гарибалди. Както споделят за него в книгата си „Банатски българин – европейски герой“ Лучия Керчова – Пъцан, Лука Велчов – Деде и Иван Ранков – Стефан Дуньов ще остане в историческата памет на българи, унгарци, италианци и румънци като „символ на устрема към свобода и знание“.

В наши дни не са малко местата, на които може да бъде почетен героят на четири държави (България, Румъния, Унгария, Италия):

• Паметникът му в град Чипровци;
• Паметната му плоча във Велико Търново на улица „Панайот Типографов“;
• Родната му къща във Винга, Румъния;
• Паметна плоча в Пистоя, Италия, на къщата, в която живее на улица „Джузепе Верди“ 19;
• На негово име са кръстени улици в Будапеща и София.