Димитър Маджаров – спасителят на тракийските бежанци

Колко от вас са чували за град Маджарово? Може би някой ще се сети, че в близост до него се намира единственият резерват с белоглави лешояди, друг ще се позачуди къде се намира това населено място. Маджарово – най-малкият град в България след Мелник е разположен в Източните Родопи на равно разстояние от Кърджали и Свиленград. Предишните му имена са Ятаджик и Дупница, а от 1959 г.  носи сегашното си име в чест на големия тракийски войвода Димитър Маджаров, герой  на днешната ни статия.

В близост до Александрополис се намира селцето Пеплос. По време на Османската империя е известно като Мерхамли, а заради заселилите се през периода 1861-1864 г. български семейства от Доган Хисар, селото носи името Българско Мерхамли. В едно от тези семейства на 15 декември 1882 г. се ражда и Димитър Маджаров. От ранна възраст става част от ВМОРО, като се включва в Илинденско-преображенското въстание като четник в района на Малко Търново и Лозенград. Доброволец е и в Балканската война от 1912 г. – ставайки част от Македоно-одринското опълчение, той се присъеднява към ротата, предвождана от Михаил Герджиков.

1913 година е преломна година за българското население в Източна Тракия и Източните Родопите. След края на Междусъюзническата война то е подложено на жестоки мъчения и прогонване. Според сведенията, предоставени в „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ от Любомир Милетич, това етническо прочистване е насочено към 300 000 българи, като една пета от тях са убити. Димитър Маджаров не остава безучастен към този произвол.

Сформира чета, с която заедно с четата на Руси Славов защитава засегнатите българи. Двете чети постигат забележителен успех – разбиват турските конвои при Дедеагач (дн. Александрополис) и Фере и по този начин спасяват 12 000 български бежанци. Впоследствие тази бройка български бежанци се увеличава. Предвождани от тракийския войвода те изминават разстоянието до днешния град Маджарово за период от седем дена. Въпреки засадата на башибозука те успяват да се прехвърлят на българска земя през река Арда, която към този момент е била граница на България.

Димитър Маджаров не спира да се бори за съдбата на тракийските бежанци и след края на Първата световна война. Заедно с Георги Калоянов и Петър Чапкънов сформират чета, която действа в Западна Тракия и Родопите. Малко по-късно, след края на Втората световна война, е част и от делегацията на Тракийската организация, която участва при Парижката мирна конференция, довела до Парижкия мирен договор от 1947 г, с която България окончателно загубва възможността Западна Тракия да остане в пределите на държавата ни.

Тракийският войвода умира на 25 ноември 1949 г. в Кърджали. Остава в паметта на българите като „спасителят на тракийските бежанци“.  В негова чест е преименуван близкия град – от Дупница на Маджарово, а любопитен факт е, че подобно и на Донка Ушлинова, и на него е кръстен географски обект в Антарктида – морският нос Маджарово на остров Анвер. Можем да му отдадем почит пред:

  • Паметниците му в центъра на Маджарово и Кърджали;
  • Гробът му в Кърджали – до него е посадена бяла мура, донесена от района на Маджарово, където тракийският войвода води едно от най-тежките си сражения;
  • Пред Пантеона на загиналите тракийци в Маджарово.