Паметната плоча при Кадъ-Боаз

Проход между два народа

Прекарах летните си ваканции в малкото селце Орешец, в района на Белоградчик. Уникалността на скалите и красотата на природата винаги са ме карали да търся поводи отново да се завръщам там. За мое щастие, намерих още една причина да пътувам към Северозападна България и в частност към нейната граница със Сърбия – международният събор при прохода Кадъ-Боаз, до който може да се стигне и премине границата единствено веднъж годишно.

Балканите са известни в цяла Европа като размирен регион. През вековете все някоя от страните е притежавала територия, към която нейните съседи са предявявали претенции. Логично, всяка балканска държава има и своя „велик“ идеал – Велика България, Велика Сърбия, Велика Албания. С годините различни групи от хора използват този идеал, за да подклаждат напрежение между страните, като рядко се дава гласност на добрите практики, доказващи, че народите на  полуострова могат да съжителстват и мирно помежду си. Именно за един подобен пример ще стане дума в следващите редове. Негова местността Коритото при прохода Кадъ-Боаз, където ежегодно се провежда голям международен събор на Балканите.

Проходът Кадъ-Боаз се намира в близост до Белоградчик, на няколко километра от село Салаш. Той е използван още от древността, когато римляните построяват път, свързващ пристанищата по Дунав с пътя към Ниш и Западна Европа. Още от Средновековието българи и сърби живеят мирно по тези места, като по-късно на няколко пъти дори се опитват да се борят срещу общия враг – Османската империя. Доказателство затова са най-голямото селско въстание от 1850 година, в което местното население се включва активно, както и революционната дейност на Хайдут Велко, който приема за своя кауза да освободи Тимошко и околията и да създаде българско княжество. По-късно, по време на Сръбско-турската война, на страната на сърбите пък се включват участници от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, които подпомагат руските доброволци на ген.Черняев.

Днес проходът е неизползваем и въпреки множеството планове за създаване на граничен пункт, тук за последно работещ такъв е имало през 1960 година. Така в наши дни единствената възможност за близка среща на хората, живеещи едва на десетина километра едни от други, е международният събор, провеждащ се ежегодно в предпоследната събота и неделя на месец юли. Негов патрон е Свмч. Прокопий, а инициативата е на община Белоградчик от българска страна и на община Княжевац от сръбска. Наскоро този събор чества и своята деветдесет годишнина. Първото подобно събитие е проведено през далечната 1925 година, като в годините на социалистическата власт то е спряно за около четири десетилетия. След политическите промени традицията е възобновена, като с всяко следващо издание интересът към събора расте. Доказателство за добрите отношения от двете страни на пограничната бразда откриваме и в издигнатия на това място през 2007 година паметник, на който пише:

„На това място по традиция се срещат българи и сърби като добри приятели, съседи и славянски братя.“

Къде се намира

От Белоградчик се отправете към намиращото се на 19 километра село Салаш. В самото село карайте само направо докато излезете от него. След още няколко километра по чакълест път ще достигнете местността.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.