Паметната плоча при Кадъ-Боаз

Проход между два народа

Прекарах летните си ваканции в малкото селце Орешец, в района на Белоградчик. Уникалността на скалите и красотата на природата винаги са ме карали да търся поводи отново да се завръщам там. За мое щастие, намерих още една причина да пътувам към Северозападна България и в частност към нейната граница със Сърбия – международният събор при прохода Кадъ-Боаз, до който може да се стигне и премине границата единствено веднъж годишно.

Балканите са известни в цяла Европа като размирен регион. През вековете все някоя от страните е притежавала територия, към която нейните съседи са предявявали претенции. Логично, всяка балканска държава има и своя „велик“ идеал – Велика България, Велика Сърбия, Велика Албания. С годините различни групи от хора използват този идеал, за да подклаждат напрежение между страните, като рядко се дава гласност на добрите практики, доказващи, че народите на  полуострова могат да съжителстват и мирно помежду си. Именно за един подобен пример ще стане дума в следващите редове. Негова местността Коритото при прохода Кадъ-Боаз, където ежегодно се провежда голям международен събор на Балканите.

Проходът Кадъ-Боаз се намира в близост до Белоградчик, на няколко километра от село Салаш. Той е използван още от древността, когато римляните построяват път, свързващ пристанищата по Дунав с пътя към Ниш и Западна Европа. Още от Средновековието българи и сърби живеят мирно по тези места, като по-късно на няколко пъти дори се опитват да се борят срещу общия враг – Османската империя. Доказателство затова са най-голямото селско въстание от 1850 година, в което местното население се включва активно, както и революционната дейност на Хайдут Велко, който приема за своя кауза да освободи Тимошко и околията и да създаде българско княжество. По-късно, по време на Сръбско-турската война, на страната на сърбите пък се включват участници от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, които подпомагат руските доброволци на ген.Черняев.

Днес проходът е неизползваем и въпреки множеството планове за създаване на граничен пункт, тук за последно работещ такъв е имало през 1960 година. Така в наши дни единствената възможност за близка среща на хората, живеещи едва на десетина километра едни от други, е международният събор, провеждащ се ежегодно в предпоследната събота и неделя на месец юли. Негов патрон е Свмч. Прокопий, а инициативата е на община Белоградчик от българска страна и на община Княжевац от сръбска. Наскоро този събор чества и своята деветдесет годишнина. Първото подобно събитие е проведено през далечната 1925 година, като в годините на социалистическата власт то е спряно за около четири десетилетия. След политическите промени традицията е възобновена, като с всяко следващо издание интересът към събора расте. Доказателство за добрите отношения от двете страни на пограничната бразда откриваме и в издигнатия на това място през 2007 година паметник, на който пише:

„На това място по традиция се срещат българи и сърби като добри приятели, съседи и славянски братя.“

Къде се намира

От Белоградчик се отправете към намиращото се на 19 километра село Салаш. В самото село карайте само направо докато излезете от него. След още няколко километра по чакълест път ще достигнете местността.