Паметникът на българските партизани (Братислава)

Бунтът на непокорните

Сред широката публика често Братислава е пренебрегвана заради близостта си до австрийската столица Виена. А градът има какво да ни предложи с уютните си улички в стария град и малките ресторантчета, разположени по тях. При първото ми посещения в града и аз бях пропуснал българската следа в него. Затова на втория път не губя време и веднага решавам да се отправя на разходка по брега на Дунава, за да достигна българската следа тук.

Паметниците, създадени по време на социалистическия период в страните от Източния блок, до ден днешен са обект на ожесточени дискусии относно мястото им в съвременния живот. За българската общност в Словакия обаче две подобни скулптури играят ролята на неин обединител. На всеки 2 юни сънародниците ни в Братислава честват Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България пред Паметника на българските партизани. Той е издигнат в памет на българите, загинали по време на Словашкото национално въстание от края на август и началото на септември 1944 година.

Самата българска общност в Словакия води началото си от първите години на XX век, когато градинарите отБългария вече са станали известни в цялата Хабсбургска империя с уменията си. През май 1928 година те учредяват Българско градинарско дружество „Св. св. Кирил и Методий“, чиито цели са изцяло икономически – организиране на взаимопомощ, купуване на семена и торове и други. Впоследствие то бива раздирано от конфликти, които налагат намесата на пълномощния министър в Братислава. Втората вълна българи пристигат в новосъздадената Словашка държава в края на 30-те години, след като учебните заведения на територията на немските протекторати Бохемия и Моравия биват закрити. Към Братиславския университет се пренасочвани студенти от Белград и Загреб, като техният брой достига 600. Само за учебната 1940-1941 в Братиславския университет и Висшето технически училище са записани 386 българи. За да се отговори на техните нужди, е организирана студентска менза от формираното през 1939 година Българско академическо дружество „Раковски“. Целите на сдружението са пропагандиране на българска народна музика, песни, танци и укрепване на културните и научни отношения със словашката младеж.

Големият наплив на български студенти плаши словашките власти и през 1942 година, с вербална нота до посолството в Братислава, те ограничават броя на учащите до 200 души. Това означава, че 365 души трябва да напуснат страната, като въпреки намесата на отговорните български институции, проблемът не е решен С напредването на Червената армия през 1944 година германските войскови части окупират словашката територия, което създава предпоставки за избухване навъстание. Това се случва на 29 август, а негов център е Банска Бистрица. Сред участниците му има около 40  български студенти и градинари. То бива потушено в края на октомври, като в него загиват най-малко 18 000 въстаници, а  изчезналите са 15 000. Сред тях са и българските студенти Еньо Игнатов, Стоян Стоянов, Димитър Тодоров и Сейко Даскалов, присъединили се към партизаните. Бягайки от немските войски, те се удавят в река Хрон. Освен в Братислава, паметник в тяхна чест е издигнат и в град Хронски Бенядик. На него са написани прочутите Ботеви стихове „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.

Къде се намира

Паметникът на българските партизани се намира на брега на Дунав в малък парк, разположен по средата между мост ”СНП“ и мост „Аполо“.