Паметниците на Иван Вазов и Атанас Далчев (Кишкьорьош)

Български венци на унгарската лира

Преди час и половина съм посетил с майка ми българското военно гробище в Харкан. Вече сме във вътрешността на Унгария и навлизаме в кокетно малко градче с трудно произносимо име. Решил съм да я изненадам, скривайки, че целта ми е да видим паметника на Иван Вазов. Предлагам да се разходим в двора на къщата на най-великия унгарски поет Шандьор Петьофи. И докато майки ми я очакваше изненада да види вече известния за мен паметник на Вазов, то аз бях не по-малко щастлив да видя, че на това място има и още една българска следа – паметник на Атанас Далчев.

Какво е общото между българските поети Иван Вазов и Атанас Далчев и унгарското градче Кишкьорьош? Този въпрос, който би затруднил и най-опитните куиз участници, крие в отговора си името на един от големите европейски поети – Шандор Петьофи. Националният герой на Унгария, който символизира избухналата през 1848 година революция срещу Хабсбурската династия, е сред най-популярните местни представители на изкуството, като славата му стига и до България. Неговото творчество бива сравнявано с това на Христо Ботев, като приликите между двамата не се изчерпват само с тяхното литературно наследство. Те са непоколебими идеалисти, които макар и да черпят идеи от различни политически течения, жертват живота си за своята родина. Петьофи загива на 31 юли 1849 година по време на битката при Шегешвар (днешна Сигишоара), когато унгарските войски претърпяват поражение от руската армия, изпратена от Николай I на помощ на император Франц Йосиф.

Сред първите българи, запознали се с творчеството на унгарския поет, са Иван Вазов и Пенчо Славейков. Славейков публикува очерк за него в списание „Мисъл“. Народния поет от своя страна, макар да не е знаел унгарски, предлага превод на стихотворението „Лудият“, в който успява да придаде силен емоционален заряд:

„А виждали ли сте вие
бурното море как бесней, лудува?
Как талазите реват,
как ужасна гибел носят?“

Сред преводачите на стиховете на унгарския поет и нционален герой впоследствие се нареждат имена като Гео Милев, Емануил Попдимитров, Елисавета Багряна, а Людмил Стоянов, Георги Бакалов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков и Петър Славински публикуват изследвания или рецензии за него. Най-голяма художествена стойност обаче имат преводите на Атанас Далчев. Носителят на Хердеровата награда на Виенския университет за 1972 година пресъздава на български по изключителен начин стиховете на Петьофи, както личи от началото на „Човекът“:

„По-смешно от човека няма –
така надменността му е голяма!
Той хули със уста света жестоко,
а нос е вирнал толкова високо,
че да оре небето май жадува.

Човеко горд, с какво се ти надуваш?!“

През 1983 година председателят на Съюза на унгарските писатели Миклош Хубай дава идеята за създаване на парк край родния дом на поета в Кишкьорьош, в който с паметници да бъдат почетени неговите най-добри преводачи. Две години по-късно са готови и първите скулптури, сред които е тази на народния поет на България Иван Вазов. Бронзовият му паметник е дело на младия скулптор Габор Вереш, а през 1999 година официално бива открит и паметник на Атанас Далчев.

Къде се намира

Паметниците на Иван Вазов и Атанас Далчев се намират в двора на къщата музей на Шандор Петьофи. За да достигнете до нея, трябва да отбиете от магистралата Сегед –Будапеща при град Кечкемет, като след 54 километра ще стигнете до Кишкьорьош. Тя се намира в центъра на града.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.