Георги Агура – генералът от Бесарабия

Всемогъщи прави Боже,

молим Царя ни пази!

Дай му сили, за да може

зли поврати да срази!

За погром на враговете

и за славни бъднини,

Боже, Царю на Царете,

дай на Царя светли дни!

Може би сте чували тези думи, част от „Боже, Царя ни пази“ или „Химн на негово Величество Царя“. Ако предложението на цар Фердинанд беше прието успешно, днес всички щяхме да ги пеем, защото това е предвиждан да бъде химнът на България. В крайна сметка започва да се изпълнява на всички официални церемонии веднага след „Шуми Марица“. Поради политически причини след 9 септември 1944 г. този марш изпада в забвение. Автор на текста е Георги Агура, бесарабски българин, оставил сериозна следа в българската военна история и герой на днешната ни история.

Чушмелия е село, намиращо се в Одеска област, не малко по мащабите си. В наши дни наброява над 4 000, предимно бесарабски българи. През 1853 г. на 8 февруари в него се ражда Георги Агура. Ученик е на духовната академия в близките Измаил и Яш.

Първата среща на Георги Агура със София е, когато записва да учи военно дело и става част от първия випуск на Военното училище в столицата ни. Качествата му, съчетани с перфектното владеене на руски език, го правят най-подходящ избор за адютант на княз Дондуков-Корсаков, а малко по-късно заема подобна служба и при княз Александър Батенберг.

Воден от амбицията да се посвети, колкото може повече на войсковата част и да подпомогне нейното подобрение, той записва Военно-юридическата академия в Санкт Петербург. Георги Агура ще остане в историята като първия българки офицер с юридическо образование. С натрупаните знания той ще работи като военен следовател и преподавател по военна администрация във Военното училище. След Съединението на България ще стане и главен военен прокурор на Княжеството.

Сръбско-българската война от 1885 г. е първото голямо предизвикателство на младата българска армия. В нея Георги Агура командва Княжевския (Владайския) отряд, с който отбранява близкото дефиле и Бучинския проход. С отряда си достига и до Цариброд, който освобождава.

След края на военните действия Георги Агура се завръща във Военното училище, където става преподавател. По това време излиза и книгата му „Сравнителна критическа студия“, в която прави анализ на българската войска с тази на съседните държави. През 1900 г. пише и текста, с който започнахме днешния си разказ. Въпреки, че не се превръща в български химн, то напълно безпристрастно можем да заявим, че това е един от най-хубавите български военни маршове.

Бележитият генерал Георги Агура умира в София на 10 февруари 1915 г. Можете да му отдадете чест пред гроба му в Софийските централни гробища.