Паметникът костница (Нешков връх)

„О, братя, ний се бихме зарад вас“

Калотина е начало на всяко едно пътуване към Западна Европа, независимо, дали то е с кола, автобус или влак. Преминавал съм покрай Цариброд десетки пъти, затова и, може би, не обръщам много внимание на вече до болка познатите пейзажи. При едно от пътуванията ми случайно забелязах бяла пирамида на върха над града, а когато разбрах, че тя е свързана с българската история, не ми и трябваше друга причина, за да посетя специално Цариброд и да започна да се катеря през гората към близкия Нешков връх.

Едва ли има българин, който да не знае или поне да не е чувал за надписа върху Паметника на незнайния войн в София:

„Българийо, за тебе те умряха,
Една бе ти достойна зарад тях
И те за теб достойни майко бяха!“

Стихове, част от посветеното на Сръбско-българската война произведение „Новото гробище над Сливница“. Малцина обаче знаят, че същите думи са красяли и българския паметник в центъра на Димитровград (тогава Цариброд), открит през 1942 година и разрушен четири години по-късно от сръбските власти. Отправяйки поглед от центъра на Димитровград към хълма над града обаче, днес можем да видим един друг паметник, приличащ на пирамида. Това е монументът в памет на загиналите в Сръбско-българската война през 1885 година, като за да разберем как се стига до изграждането му, е необходимо да се върнем назад във времето.

На 6 септември 1885 година се обявява така бленуваното от всеки българин Съединение между Княжество България и Източна Румелия. Вследствие на това решение българското командване насочва вниманието си на юг към границата с Османската империя, очаквайки удар именно от там. Събитията обаче се разиграват по коренно различен начин – съвсем неочаквано, на 2 ноември същата година, Сърбия обявява война на България под предлог, че териториалното обединение на България нарушава равновесието на Балканите. Конфликтът е известен и с името „войната на капитаните срещу генералите“, защото в тогавашната българска армия все още няма генерали, а малко преди това руският цар Александър III e изтеглил своите офицери от нея.

Войната продължава едва две седмици – от 2 до 15 ноември, но остава паметна с героизма на българската армия, а така също и с броя на българските доброволци – над 10 000 души. Българите побеждават противника си в битките при Драгоман, Три уши, Цариброд и Пирот.

Едно от решителните сражения, спомогнало за прогонването на сръбската войска от българска територия, се състои на 12 ноември 1885 година на Нешков връх. На това място няколко български дружини успяват да прогонят цялата сръбска Шумадийска дивизия.

След Букурещкия мирен договор от 1886 година, който слага край на войната и признава българската победа, жителите на тогавашния Цариброд избират датата 12 ноември за празник на града. Там четвърт век по-късно, по инициатива на командира на 25-ти Драгомански полк полковник Пачев, е издигнат паметник, който и до днес е известен като Антивоенния паметник. Той е изграден с помощта на царибродските доброволци на мястото на плитката гробница, направена непосредствено след битката. В нея се съхраняват костите на около 49 сръбски и на 58 български войници, загинали по време на сражението. Самото му освещаване става на 2 август 1911 година. Дълги години костницата се намира в окаяно състояние, преди да бъде реконструирана през 2006 година. Паметникът е разположен над Димитровград, като от него се разкрива гледка към местата, на които младата българска армия доказва своя героизъм – Три уши, Сливница, Врабча и Гургулят.

Къде се намира

Тръгнете по главната улица на града в посока Ниш. Малко преди железопътния прелез ще видите указателна табела. Следвайте виещия се път нагоре. На първото по-широко място паркирайте автомобила и продължете 2,5 километра по черен път.