Янко Драганов – забравеният герой

Тулча е град в Румъния, разпложен при делтата на река Дунав. Когато през 1878 г. той се присъединява към северната ни съседка 36% от неговите жители са българи. Един от тях участва в пет войни, тръгва от най-ниското военно стъпало и става генерал-лейтант. В последните си дни умира забравен, а днес името му също не е особено известно. С тази статия ще се опитаме да хвърлим малко повече светлина върху поредния оставил следа в българската история и роден отвъд границите на България. Днес ще ви разкажем за Янко Драганов.

Янко Драганов е роден на 29 март 1859 г. в Тулча, намираща се по това време в пределите на Османската империя. Малко преди освобождението на града, той се присъединява като доброволец в конна чета в родния си град. Разбирайки за Българското опълчение, дало своето начало в Кишинев през 1876 г., той не се поколебава и се присъединява като доброволец. Така записва своето първо участие по бойните полета – по време на Руско-турската война (1877-1878). След края на войната се завръща към Бесарабия и завършва Военното училище в Одеса.

Не след дълго избухва и Сръбско-българската война (1885 г.). Придобил вече военен опит, той е избран за началник на общия резерв на изключително стратегическата точка  Видин. Край брега на Дунава ще стане първо капитан, а в последствие и майор. Накрая е и командир на Трети пехотен бдински полк. В по-късен период е избран да ръководи и 24-ти пехотен черноморски полк, преди да бъде избран за началник на Втора пехотна бригада към Първа пехотна дивизия. Може би в този период попада за по-дълго в полезрението на цар Фердинанд, който го назначава за офицер от неговата свита и за маршал на двореца.

И когато по всичко изглежда, че Янко Драганов е намерил своята постоянна служба в столицата на княжество България, избухва Балканската война (1912). В нея той е отново на бойното поле, както и и година по-късно по време на Междусъюзническата война (1913). По време на нея той вече ръководи цялата Първа пехотна софийска дивизия, с която се сражава при Пирот, Бела Паланка и Лесковац. Първата световна война ще е последната, в която Янко Драганов ще вземе участие. Този път той е изпратен по-близо до родната си Тулча и се изправя срещу румънската армия на Добруджанския фронт. Записва за последно името си на поредната страница на бойната слава на България – в битките при Тутракан и Силистра.

Първата война вече е приключила. Произведеният в генерал-лейтенант Янко Драганов вече в запаса. Участвал и оцелял в пет войни, той изпада в миманса. Постепенно бива забравен от предишните си бойни другари и от силните на деня. Умира на 23 ноември 1932 г. в дома си на улица „Шейново“ 12. Дали от старост, дали от самота или, както някои източници твърдят, че се е самоубил, едва ли някой ден ще разберем. Но това, което ще остане неоспоримо, е неговата заслуга при войните за национално обединение. Заслуга, която е необходимо да не забравяме.