Българската следа Българските места извън България
Не едно и две са имената на значимите бесарабски българи с огромен принос към българската история – Данаил Николаев, Александър Теодоров – Балан и Александър Малинов са първите, които обикновено ни хрумват, когато бъдем попитани да споменем някое от тях. Но списъкът с личности, оставили следа в българската история не е никак малък. Днес ще ви разкажем за един от тях, стигнал до ранга офицер в българската армия – Александър Фудулаки.
Остривне е малко селце с почти изцяло българско население, което нарича родното си място Бабата. Разположено е на десетина километра от селото, в което е бил учител Христо Ботев, Задунаевка. В наши дни е известно с младия си и буден кмет-българин, който беше мой домакин при обиколката ми в търсене на българските следи преди няколко години и, с който скоро ще можете да се запознаете по-обстойно. Село Бабата е дало и едно голямо име в българската армия. Там на 1 февруари 1850 г. се ражда Александър Георгиев Фудулаки.
Разположения наблизо Одеса предопределя избора на Фудулаки за продължаване на образованието му. Започва да учи в Новоросийския университет, като интересен факт е, че е един от първите, които са подпомогнати от Попечителството на българските колонии. Не след дълго решава да прекъсне обучението си, за да се присъедини като доброволец в руската армия и да потегли по пътя на освобождението на България.
След участието си в Руско-турската война Александър Фудулаки се сдобива със званието подпоручик и се завръща в родното си място. В Бабата ще прекара едва една година и ще реши да се установи за постоянно в освободената вече България. 29 декември 1880 г. е датата, на която Александър Батенберг издава заповед, с която го назначава в българската войска. Младата българска флотилия се ръководи от руски офицери, които обаче започват да се завръщат в родината си. И тук изгрява мига на Александър Фудулаки. Той ще се превърне в първия български офицер, назначен на служба във военния флот на България на 31 декември 1883 г.
Бързото придобиване на опит и военният ръководен талант ще спомогнат Фудулаки да бъде избран няколко години по-късно и за командир на рота и капитан в Трети пехотен бдински полк, а след това ще помогне и на Втори пехотен струмски полк, в който ще е командир на дружина. С полка си е командирован по турската граница заради очакването нападение на младата ни държава. Прогнозите не се сбъдат и, вместо това България е нападната в гръб от Сърбия. Започва братоубийствената Сръбско-българска война.
Фудулаки се премества със своята част в близкото до Босилеград село Извор. В боя при Цветков гроб армията ни е принудена стратегически да се отегли към Брезник. Там командирът на отряда Стефан Кисьов, още един от оставилите следа бесарабски българи, и Александър Фудулаки разработват план за атака на сърбите – целта не била да ги победим, защото съотношението на силите било 1 към 6 в полза на врага, а да ги забавим максимално, за да може нашите войски да укрепят позициите си в Сливница. Цел, която е изпълнена с цената на много жертви, но която спомага за победата ни при Сливница на другия ден.
Фудулаки е сериозно ранен в Битката при Брезник, за което получава и Орден за храброст II степен. В следващите години ще бъде командир последователно в Кюстендил и Видин, ще премине и през Шести пехотен търновски полк, а накрая ще е бъде преместен в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас. Бургас е и градът, в който той ще остане до последния си ден.
Александър Фудулаки умира на 8 септември 1901 г. в Бургас. Оставя значима следа в българското военно дело, както и ще остане известен като първият български офицер във флотилията.
Можете да му отдадете почит в градското гробище в Бургас.