Григорий Цамблак – църковният дипломат

Ученик на патриарх Евтимий Търновски, замонашил се в Света гора, митрополит на Молдовската църква, първи Киевски и Литовски митрополит, дори и игумен на манастира Дечани в днешно Косово. Това са фактите зад героя на днешния ни животопис. За да разберем повече за него, ще се върнем към средата на XIV век, когато във Велико Търново се ражда Григорий Цамблак.

Както и при повечето църковни фигури, така и за живота на Григорий Цамблак можем да открием доста оскъдна информация. Дали заради вековете, които ни делят или заради мистичността, която трябвало да заобикаля вестителите на вярата, но за Цамблак не знаем много. Мястото му на раждане, старопрестолното Търново, е известно, но за датата, може само да предполагаме. Историците твърдят, че това събитие се е случило около 1365 г. Именно тогава в разцвета си е и Търновската книжовна школа, в чийто виден представител ще се превърне и Григорий. В тези години начело на българската държава е цар Иван Александър, чийто интереси към литературата и изкуството спомагат за културния подем на българското царство. Говорейки за Търновкската книжовна школа, задължително трябва да споменем и патриарх Евтимий, който се смята за нейн основател, наложил езикови и правописни правила, които ще се прилагат не само в България, но и в руските княжества, в Сърбия, Влахия и Молдова.

Учител на Григорий Цамблак е именно патриарх Евтимий. За степента на влияние, която му оказва, може да съдим от „Похвално слово за Евтимий“, в което той пише: „…за нас, които се наричаме чада на такъв баща, не е беда да мълчим; не че с нашите похвали ще бъде по-знаменит – та и как, когато той се числи всред апостолите и увеличава техния брой; но слушателите към старание да подтикнем и подобни желания да възпламеним. И понеже са много делата му, които са от нашия език по-висши, с малки някои припомняния ще направим да се познае мъжът, както някой би рекъл: орелът – по перата, по ноктите – лъвът“. Както често се случва ученикът успява да надмине учителя си.

Цамблак напуска родния си град, за да продължи образованието си в Цариград. След това се прехвърля към Света гора, където приема монашеския начин на живот. Делата му и отдадеността към проповедите подтикват цариградския патриарх да го изпрати в Молдова. Натрупвайки опит там в сферата на църковната дипломация, Григорий Цамблак е ръкоположен и за митрополит в Молдовската църква, а скоро става и първи Киевски и Литовски митрополит, за да спомогне за засилването на ролята на православната църква.

Григорий Цамблак бил верен на принципите си и на вярванията си за това как трябва да се разпространява църковната вяра. Създава над двадесет и пет поучителни слова. Най-известно от тях ще остане „Книга Григория Цамблака“, в която са включени осемнадесет слова, насочени към различни църковни празници. Това, с което това произведение ще остави следа е, че то ще се превърне в единственото на средновековен славянски писател, съставено изцяло от негови лични произведения.

Дебрите на църковната дипломация не са от най-лесните за плуване. В това се убеждава и Григорий Цамблак. Неговото желание докрай да защитава принципите си му докарва и две отлъчвания – от Москва и от Цариград, но това не води до промяна на въжделения му. За ораторските умения красноречив е и фактът, че литовският княз го изпраща на големия римокатолически събор в Констанц (Германия) през 1418 г, където бива приет от бъдещия император на Свещената римска империя и крал на Унгария, както и от папата. Скоро след събора Цамблак умира, но точната дата отново остава неизвестна, а за година се приема 1420.

В наши дни рядко чуваме името на Цамблак. Звучи ни непознато и далечно. Независимо, дали споделяме неговите религиозни виждания или не, Цамблак трябва да бъде разглеждан и като дипломат, и като писател. В тези две области оставя ярка следа, като дори се превръща в най-значимия средновековен писател по земите на България, Румъния и Молдова.