Паметникът на Ванче Михайлов (Велес)

„Аз съм българин от Македония“

Ясното заявяване на българското самосъзнание в Македония обикновено се съпровожда със скандали и обвинения. Множество подобни примери могат да бъдат открити и през последните години, като най-пресните от тях са постоянното поругаване на плочата на Мара Бунева в Скопие, както и честите бюрократични спънки при поставянето на паметника на Тодор Александров, а впоследствие и на Ванче Михайлов във Велес – поредната българска следа, която решавам да посетя. В следващите редове ще обърна внимание именно на личността на „последния комита“.

Иван Михайлов е роден в Ново село през 1896 година. Учи в Солунската гимназия, след което продължава обучението си в Скопие. Записвайки право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Ванчето (както е известен сред приятелите си) започва служба при Тодор Александров и става негов секретар. Известно е, че двамата се познават отпреди това, тъй като са живели в съседни къщи, а и Тодор е обучавал малкия Иван. Всичко това прави възможно убийството на Тодор Александров да се окаже повратна точка в живота и делото на Ванче Михайлов. След смъртта на войводата Ванчето е избран в ЦК на ВМРО и бързо успява да заеме лидерското място. Една от непосредствените задачи, с които се заема, е да отмъсти на убийците на предшественика му, като паралелно започва да работи активно и върху освободителното дело на македонските българи.

Оглавявайки ВМРО, Ванче Михайлов засилва нелегалния курс в политиката на организацията. Извършват се множество покушения срещу представителите на югославската власт – най-големият враг на идеите на ВМРО. Подготвят се самоубийствени атентати, а срещу инакомислещите вътре в организацията се издават смъртни присъди. За своеобразна кулминация на цялата тази дейност се приема датата на 9 октомври 1934 година, когато в Марсилия най-близкият сподвижник на Ванче Михайлов – Владо Черноземски, убива крал Александър Джорджевич и френския външен министър Луи Барту.

След този атентат Ванче Михайлов се превръща в политически бежанец. Заедно със съпругата си Менча Кърничева последователно пребивава в Турция, Полша, Унгария, докато накрая се установява в столицата на Италия – Рим, където остава до смъртта си през 1990 година. Далеч от родната земя, Ванче Михайлов продължава своята борба на идеологическия фронт, като публикува множество статии и книги, разглеждащи бъдещето на ВМРО и на Македония.

Точно 20 години след смъртта му – през 2010 година, родолюбивият българин Драго Киров издига пред дома си паметник на Ванче Михайлов. През същата година в къщата се оформя и една типично българска обществена институция – читалище. Така за първи път след края на Втората световна война се открива българско читалище в Македония. Никак не е случайно, че новооткритото читалище носи името на Ванче Михайлов – човекът, чието дело най-добре се обобщава от неговите собствени думи:

„Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме ВМРО не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!“.

Къде се намира

Българското читалище и паметникът пред него се намират в центъра на град Велес, а сред местните сградата е известна като „българската амбасада“.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.