Георги Тодоров – в пет войни в името на България

Болградската гимназия „Георги Раковски“ – трудно може да споменем друго училище, което да е произвело толкова бележити личности, оставили дълбока следа в българската история – вече сме ви разказвали за нейни възпитаници като многократния министър-председател на България – Александър Малинов, първия генерал на България – Данаил Николаев или пък за участника в седем народни събрания – юристът Димитър Греков. Не можем да пропуснем и първия лектор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Александър Теодоров – Балан. В днешната статия ще допълним тази палитра от имена с брата на Балан – Георги Тодоров – български офицер и опълченец.

Георги Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в разположения на десетина километра от румънската граница град Болград. Баща му си изкарвал прекраната чрез притежавания от него малък дюкян, а майка му Мария е дъщеря на търговец и един от попечителите на Болградската гимназия. Семейството живее за кратко и в близкото село Кубей, където е роден по-малкият брат на Георги – Александър. Първият любопитен факт, който ще ви споменем за Георги е, че като възпитаник на Болрадската гимназия, той се превръща и сред един от създателите на първото българско ученическо дружество „Съзнание“.

Голяма част от бесарабските българи се включват като доброволци в Руско-турската война (1877-1878). Сред тях е и Георги Тодоров, който поради доброто си образование е натоварен и със задачите да обучава новопостъпващите доброволци. След Освобождението на България остава в новоизбраната столица. В София ще завърши в първия випуск на Военното училище. През следващите години е изпращан да служи в Северозападна България -първоначално в Берковица, а след това и в крайдунавския Видин. Желае да продължи да се развива в областта на военното дело и скоро заминава и за Санкт Петербург, където постъпва във военната академия. Академия, която той не успява да завърши, тъй като преди последната си година в нея, заминава обратно в София. Причината е повече от уважителна – Съединението на България с Източна Румелия.

През следващите години ще се прояви в редица войни. В Сръбско-българската война (1885) предвожда отряд, действащ в областта между Кула и Видин. За проявено геройство получава и орден „За храброст“ IV степен. Завръща се за кратко и в Санкт Петербург, където успява да завърши военната академия. Следващата война, в която Георги Тодоров ще се прояви, е Балканската. Командир е на Седма пехотна рилска дивизия, с която успява да отблъсне врага при Булаир. В последвалата Междусъюзническа война с дивизията си ще се отличи и в битката при Калиманци.

Придобил серизен военен опит, Георги Тодоров се включва в пета подред война – този път това е Първата световна. Вече е командир на Втора българска армия, с която действа в Македония. Две години по-късно му е поверена Трета българска армия, а полето на действия се премества на североизток, на Добруджанския фронт. За проявените заслуги се сдобива и с най-високото звание – генерал от пехотата, титла, която притежават едва 19 български воини.

Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 г. в София. Оставя значима следа във военното дело на България. Един бесарабски българин участвал в пет войни, награден с орден за храброст и стигнал до титлата „генерал от пехотата“.