Разменната монета на Великите сили
За първи път посетих Констанца, минавайки през малката граница над Генерал Тошево. Въпреки, че щях да отседна в най-големия черноморски курорт на Румъния – Мамая, аз слабо се вълнувах от този факт, защото в Констанца се намираше поредната българска следа – църквата „Свети Никола“.
Най-североизточното населено място в България е Дуранкулак, а на едва 60 километра от него се намира и град Констанца, известен в миналото и като Кюстенджа. През XIX век по-голямата част от местното население се състои от българи, турци и татари. В наши дни етническият състав е доста по-различен, като определящите се като българи са едва 0,01%. В миналото компактното българско население разполага и със своя църква – „Св. Преображение Господне“, която е отнета от местната власт през 1867 година. Трябва да изминат още 22 години, преди българите отново да се молят в свой храм. Това се случва през 1889 година, когато е построена църквата „Свети Никола“, а в непосредствена близост до нея се издига и българското училище.
През 1940 година българските надписи в църквата са заличени и тя е отново присвоена от румънската власт. Днес тази църква, устояла на изпитанията на времето, е своебразен паметник на българите, населявали Северна Добруджа. Руско-турската война от 1877-1878 година, макар и останала в историята като Освободителна, далеч не е такава за всички земи, населени с българи. Такъв е случаят със Северна Добруджа, дадена на Румъния по силата на Санстефанския мирен договор. Причината е прозаична – Русия отнема от Румъния Бесарабия, а като компенсация им предоставя земите на север от линията Силистра-Дуранкулак. Подписаният на 13 юли 1878 година Берлински договор окончателно присъжда Северна Добруджа на Румъния. Любопитен факт е, че непосредствено след тези събития румънският крал Карол I произнася реч на български език пред населението на Добруджа, в която споделя, че не се чувства като завоевател.
Насочило вниманието си първо към Източна Румелия, а след това и към така бленуваната Македония, в първите години след своето освобождение младото българско княжество оставя съдбата на Северна Добруджа на заден план. Това се променя по време на Балканските войни и по-специално през Междусъюзническата война. В нея румънската войска се възползва от тежкото положение на България и я напада изненадващо в гръб. Само няколко седмици по-късно българската държава е принудена да се признае за победена, подписвайки Букурещкия мирен договор, който присъжда и Южна Добруджа на Румъния. По време на Първата световна война областта е успешно освободена, но позицията на губещ в световния конфликт предопределя България да подпише Ньойския мирен договор, чиито клаузи присъждат цяла Добруджа в полза на Румъния.
Периодът между двете световни войни е тежък за българското общество в областта, най-вече заради провежданата от страна на Румъния политика на системна румънизация. Почти всички български църкви са присвоени, като от 112 преди Балканската война, български остават едва няколко. На 7 септември 1940 година старата граница от периода 1878-1912 година е възстановена по силата на Крайовската спогодба и остава така до наши дни, когато обекти като българската църква в Констанца са едни от малкото, свидетелстващи за духовния живот на българите в Северна Добруджа.
Къде се намира
Българската църква „Св. Никола“ се намира на малката улица „Георге Сонту“, на няколкостотин метра от Старото казино, което е един от символите на град Констанца.
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.