Българската следа Българските места извън България
Първият ректор на софийския университет „Св. Климент Охридски“ е бесарабски българин. Този факт, зад който стои името на Александър Теодоров – Балан се знае от почти всеки имал съприкосновение с най-старото ни висше учебно заведение. Днешният герой на „Българската следа“ е отново българин от Бесарабия и, както Балан, е бил ректор на Университета, но не един, а цели три пъти – ще ви разкажем историята на Димитър Агура.
Може би името Агура ви звучи малко познато. И, ако сте редовни наши читатели, вероятно ще се сетите за генерала от българската армия – Георги Агура. Димитър Агура е неговият по-голям брат, оставил не по-малка следа в българската история. Той също е роден в село Чушмелий, разположено в Одеска област. Годината е 1849 година, а точната дата – 26 октомври. Както и при други личности, с които сме ви срещали, информация за детството му и юношеството почти няма.
Но няма как и да разказваме за бележит бесарабски българин, и той по някакъв начин да не е бил свързан с Болградската гимназия. Името на Димитър Агура се появява два пъти в историята на гимназията. Първият път е като ученик в нея. След това завършва Семинарията в близкия Яш, както и история в университета на същия град. Няколко години по-късно той отново е в най-прочутото ни училище зад граница, този път вече като преподавател по български и румънски език.
Една от съкровените мечти на повечето бесарабски българи след Освобождението на България е да се завърнат в своята прародина. Димитър Агура също не изневерява на тази тенденция. Пристига в младата столица София и почти веднага започва работа в Министерството на вътрешните работи. В него той ще прекара четири години, в които ще си изгради име на начетен и достоен човек. До толкова, че да му се гласува доверие да бъде избран за министър на народното просвещение в едно от кратките правителства на България – между юни 1882 година и септември 1883 година.
Политическата кариера не го привлича и след разпадането на Правителството Димитър Агура продължава отново да работи в сферата на образованието. Директор е първо на Софийската, а след това и на Пловдивската мъжка гимназия. По естествен начин той става и един от първите преподаватели по история в новооткрития Софийски университет. В него отново ще бъде избран на ръководна длъжност – в периода между 1889 и 1908 година той е негов ректор на три пъти.
Димитър Агура умира неочаквано на 11 октомври 1911 година в града в Яш, Румъния по време на честванията по случай на половинвековния юбилей на университета, който е завършил. Агура ще остане запомнен като един от първите университетски преподаватели по история в България.