Паметникът на Христо Ботев (Задунаевка)

Преклонение пред делото на Ботев

Поле, до където ти стигнат очите. Нищо, което да подсказва, че наблизо има населено място. Плетеница от черни пътища без нито една табела по кой път да поемем. Стара кола със счупено стъкло. Аз и моят водач. Така на кратко може да се опише пътят ми към една от най-любимите ми български следи. Целта беше да достигна до село Задунаевка (Одеска област) и да посетя няколкото места, свързани с Христо Ботев, намиращи се в селото.

От село Бабата, в което съм отседнал до Задунаевка ме делят десетина километра. Нямам никакъв шанс да стигна с моята кола до него поради дълбоките коловози. Преди няколко години, когато осъществих това мое пътешествие състоянието на пътищата беше един от най-големите проблеми на Украйна. Това бе и причината, навлизйки в Задунаевка да видя нещо като футболна врата на входа на селото. Целта е прозаична – местните си оправят сами улиците в селото и, за да не ги разбива тежка техника  са сложили тези изкуствени ограничения.

Първоначално описах картина, все едно се намирам на края на света. Но влизайки в селото, човек сякаш стигаше остров сред тази обширната безбрежност. Задунаевка не е никак малко. Според последните преброявания населението е малко над 2 000 души. За факта какъв е етническият му състав говори красноречиво гербът на селото, изрисуван в центъра му – в него основен мотив е националният флаг на България. Бесарабските българи, живеещи в него, наброяват над 90%. Според местните краеведи селото е основано от 40 български семейства преселници, дали му и името Задунаевка (Зад/ отвъд Дунав) заради географското му разположение спрямо България.

Нямам търпение да слезнем от колата и да се отправим към близкия парк. Там се намираше и моята основна цел – паметникът на Христо Ботев. Доста голям по размери, имайки предвид отдалчеността му от България.  Открит е през 1991 г. и е дело на българския скулптор Георги Недялков. Причината да бъде издигнат тук е признанието на местните към Ботев, който през 1866 г. е бил учител в Задунаевка. Христо Ботев е бил изпратен от баща си да учи в гимназията в Одеса, след което той става учител в селото.

Задунаевка е и населеното място извън България с най-много следи, свързани с Христо Ботев. За красивия му паметник, вече споменах. Завръщайки се към площада на селото, е нужно само да пресеча от другата страна, за да застана пред новата сграда на музея на Христо Ботев. Тя не е голяма, но си личи, че всичко в нея е създадено с голямо желание. Експозицията е официално отворена през октомври 2008 г. Наред с множеството снимки и артефакти, свързани с живот на Христо Ботев, откриваме и специално отделена сбирка, посветена на историята на Задунаевка – село, основано през 1822 г.

Третата българска следа в Задунаевка е и къщата, в която поетът е живял. Тя е типичната за този край едноетажна постройка, боядисана в бяло и синьо и с надпис, увековечаващ коя личност е живяла в нея. Едва ли би ви учудило и, че самата къща се намира в улицата, носеща името „Христо Ботев“. В нея няколко години след Христо Ботев за три дена отсяда и Георги С. Раковски. Любопитен факт е, че тя беше наскоро откупена от бившия български консул в Одеса – Димитър Тучков. Той заедно с друг бесарабски българин  – Димитър Йоргачов ѝ извършва основен ремонт, за да бъде пригодена в нуждите на музей и след това на 17 февруари 2021 г. я дарява официално на българската държава.

Кога ще може отново да се посети свободно Задунаевка, за съжаление, няма как да знаем заради тежката военно-политическа обстановка в района. Знам, със сигурност, че това е място, в което всеки би трепнал от факта, че е българин и от огромната признателност към делото на Христо Ботев.

Къде се намира

Паметникът на Христо Ботев се намира в парка срещу централния площад на селото. На самия площад е разположен и литературният музей на Христо Ботев.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.