Къщата на Христо Татарчев (Ресен)

Последният от създателите на ВМОРО

Град Ресен не би бил в челото на желаните места за посещение в Северна Македония. Едва ли щях да намеря и аз причина да го посетя, ако там нямаше да видя поредната българска следа – родната къща на последния от създателите на ВМОРО – Христо Татарчев.

Житейският път на Христо Татарчев започва в намиращия се в Османската империя град Ресен. Учи в Брацигово, а след това и в Пловдив. Той е човек, борещ се за свобода и териториална цялост на България. Още по време на престоя си в Пловдив, младият Христо участва в подготовката на Съединението на България, а малко по-късно става и доброволец в Сръбско-българската война. След като завършва медицина в Цюрих и получава дипломата си в Берлин, се завръща отново в родния край и става лекар в Солунската мъжка гимназия.

По това време се запознава и с друг виден революционер – Даме Груев. В спомените си Татарчев описва този период от живота си като период на активно обикаляне по градовете в Македония, за да проучи „положението на страната и главно на българщината“.

Берлинският договор оставя българите в Македония извън пределите на свободна България. Така сред тях започват да се формират движения, целящи извоюване на така жадуваната свобода. На 23 октомври 1893 година в Солун шестима български интелектуалци създават революционен комитет, който по-късно ще стане известен като ВМОРО. Сред шестимата основатели е и Христо Татарчев. Основната идея, защитавана от Татарчев и от ВМОРО, е постигането на автономия на Македония с предимство на българския елемент. Дейците на движението ясно съзнават, че Великите сили не биха позволили директното присъединяване на Македония към България, докато една автономна македонска държава би могла по-лесно да стане част от България.

Още от самото начало Христо Татарчев заема лидерската роля във ВМОРО. Това се запазва до избухването на т.нар. Солунска афера от 1901 година, когато той и редица други членове на Централния комитет на ВМОРО са арестувани. Председателстването му на ВМОРО би могло да бъде условно разделено на два основни периода – „тиха организаторска дейност“ и „бурна революционна дейност“. По време на Илинденско-Преображенското въстание оглавява заедно с Христо Матов Благодетелното братство за подпомагане на пострадалите в Македония и Одринско. Изиграва важна роля при показването пред света на жертвите, които въстанието дава, като за тази цел създава „Мемоар на вътрешната организация“. След края на Втората световна война емигрира в Торино. Въпреки че е далеч от родната земя, не спира своята революционна дейност, този път със силата на словото – освен че пише мемоарите си, публикува и идеите си във вестниците „Македония“, „Вардар“ и „Заря“

Христо Татарчев умира на 5 януари 1952 година в Торино. Дълги години личността му е обвита в забрава, а мястото, на което се е намирала родната му къща, пустее. Едва в края на 2009 година родолюбиви българи съдействат тленните му останки да бъдат преместени в България, за да може през 2010 година да бъдат отново положени в София. Датата не е избрана случайно – на същата дата е основана и ВМОРО. На 4 април 2016 година в Ресен пък е открита възстановената му родна къща. Намиращата се в нея експозиция е богата, а завършен вид ù придават осем восъчни фигури. Една от тях е на Симеон Радев, също родом от Ресен, като при нея може да се види един от малкото примери на обективност в съвременната македонска история – той е описан като български учен.

Къде се намира

От площад „Цар Самуил“ в центъра на Ресен до къщата на Христо Татарчев ви дели кратка разходка от 300 метра в южна посока до улица „29 ноември“.