Българската следа Българските места извън България
Централните улички на София крият своя чар. Разхождайки се по тях си почивам или се зареждам за следващата си задача. Обичам да чета повече за историята на знаковите сгради и на техните обитатели. Спускам се по улица Кракра в посока „Цар Освободител“. Почти на края на улицата от лявата страна се намира красива червена къща. На табелата ѝ пише – „Домът на Андрей Ляпчев. Дарил имуществото си на БАН“. Днес ще ви разкажем малко повече за тази значима за България личност.
12 декември 1866 г. – град Ресен е все още част от Османската империя, когато в него се ражда Андрей Ляпчев. Оставайки рано сирак, на него му се налага да помага на по-големия си брат в семейния им магазин в Битоля. Именно там започва и да учи в местната гимназия, но два класа по-късно той се прехвърля в Солунската българска мъжка гимназия. Именно там се случва и първият ключов момент от неговия живот – негов учител става Трайко Китанчев, също идващ от неговия роден град. Фигурата на Китанчев оказва до такава степен въздействие върху младия Ляпчев, че след уволнението на учителя, той се премества да учи при него в Пловдив. По време на престоя си там Андрей Ляпчев се запознава със Захари Стоянов, като дори става член на Българския таен централен революционен комитет. Желанието му да се бори за доброто на България се проявява и в още един ранен етап – по време на Сръбско-българската война (1885 г.) се записва като доброволец в нея. Въпреки, че по заповед на княз Александър I, неговата група е оставена в тила, той успява да стигне до Пирот.
Завръщайки се в Пловдив, Андрей Ляпчев започва да се интересува все повече от политика. Първоначално гравитира около кръга на Захари Стоянов и Димитър Петков, но впоследствие се отдава на защитата на интересите на македонската емиграция в лицето на Димитър Ризов. Самият Ризов е силно критичен към управлението на Стефан Стамболов, като дори получава двугодишна присъда. Заради близостта си с Ризов е издадена и заповед за арестуването на Ляпчев. Той обаче успява да напусне страната. През следващите години ще сменя често местоположението си – Цюрих, Берлин, Париж. В тези европейски столици посещава лекции по икономика и история, което допълнително ще помогне за формирането на неговите политически възгледи.
Едва през 1894 г. Андрей Ляпчев успява да се завърне в България, защото правителството на Стефан Стамболов е вече паднало и пред него не съществува опасността от политическо преследване. Продължава с дейността си към защитата на македонската емиграция – за кратко е част от групата Млада македонска книжовна дружина, става и редактор в издавания от Димитър Ризов вестник „Млада България“. Включва се и към дейността на Македонския комитет, но въпреки усилията му не успява да помогне за създаването на общ начин за действие с ВМОРО.
Политическите виждания на Ляпчев съвпадат с тези на създадената от Петко Каравелов Демократическа партия, помага активно и в списването на нейния печатен орган – вестник „Пряпорец“. Първото си политическо назначение Андрей Ляпчев получава по време на правителството на Петко Каравелов (1901-1902) – отговаря за преките данъци в Министерството на финансите. След смъртта на водача на Демократическата партия за нейн председател е избран бесарабският българин Александър Малинов, а Ляпчев става един от неговите подпредседатели.
Второто участие на Андрей Ляпчев в българското правителство се случва в кабинета на Александър Малинов. В него той става министър на търговията и земеделието, а няколко години по-късно е избран за първи път и за народен представител. На 6 септември 1908 г. е обявена Независимостта на България, като Ляпчев взима дейно участие за достигането на това знаково за държавата ни събитие. Налага се Андрей Ляпчев да покаже дипломатическите си умения за потушаването на създалия се конфликт с Османската империя, която иска от България финасово обезщетение за национализираните от държавата ни железопътни линии.
Андрей Ляпчев е част и от второто правителство на Александър Малинов. Този път като министър на финансите. Политиката му е насочена към укрепването на българската икономика и стопанство, като спомага за създаването на Българската централна кооперативна банка, успява да намали някои от вносните мита и, не на последно място, осигурява част от данъчните приходи да бъдат директно прехвърлени към общините.
Въпреки че е вече значима фигура в българския политически живот, Андрей Ляпчев се записва като доброволец при избухването на Балканската война през 1912 г., като става част от главния щаб на Македоно-одринското опълчение. В тази си роля успява да се запознае и с „бащата на българската конница“ Иван Колев и го придружава при посещенията му в Лозенград и Чорлу. След края на войната Ляпчев активно посещава и се среща с населението от новоосободените територии в Македония и Тракия.
Прехвърляме се няколко години напред – Първата световна война е към своя край. Александър Малинов застава начело на новия кабинет, а Андрей Ляпчев става министър на финансите в него. Ситуацията, в която се налага да работи правителството, е изключително тежка. Основна задача на нашата държава е да излезне от войната без да се случи окупация от сръбски или гръцки войски. Един любопитен момент – кабинетът решава да започне преговори за примирие без знанението на цар Фердинанд, който по това време се намирал в Скопие. Делегацията за преговорите в Гърция се ръководи лично от Андрей Ляпчев, придружаван от генерал Иван Луков и дипломата Симеон Радев. И така на 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие, с което България прекратява участието си в Първата световна война. При завръщането си Ляпчев произнася реч, с която поисква абдикацията на цар Фердинанд – на следващия ден българската държава вече има нов цар – синът на Фердинанд, Борис III.
Андрей Ляпчев натрупва богат политически опит – участва като министър в няколко кабинета, подписава и Солунското примирие. Стига се и до 1926 г., когато той вече ще стане за първи път и министър-председател. След като България е загубила Македония, Добруджа и Беломорието в резултат на Ньойския договор, то Ляпчев защитава идеята, че завръщането на тези територии не би могло да стане по военен, а по политически път. В тази връзка успява да получи от Обединените нации бежански заем за България, с който да се подпомогне на незавидното финансово състояние на държавата ни.
20-те години на миналия век са труден период за нашата държава – загубили сме територии в Македония, Добруджа, Тракия. Икономическата ситуация е изключително тежка, политическите борби не спират. В този период Андрей Ляпчев оглавява на още два пъти българското правителство. Основната му задача е стабилизирането на българския лев. По време на управлението му се възстановява свободната валутна търговия.
Тежките политически решения, усложнената обстановка и икономическата криза оказават своето влияние върху здравето на Андрей Ляпчев. В продължение на няколко години той се бори с рак на белия дроб. Въпреки усилията на лекарите той загубва тази битка и на 6 ноември 1933 г. умира в дома си в София. Завещава цялото си имущество на Българската академия на науките и днес в къщата му се намира Институтът за изобразително изкуство. Ляпчев ще бъде запомнен с постоянната си политика, насочена към подпомагането на македонската емиграция, със защитата на принципите на демокрацията и с дипломатическите умения при постигането на Солунското примирие.
Местата, на които може да бъде почетен Андрей Ляпчев:
- Къщата, в която е живял в София, разположена на улица „Кракра“ 21;
- В къщата на Христо Татарчев в Ресен, Македония е представена негова восъчна фигура;
- На гроба му на Централните софийски гробища.