Българската църква „Св.св. Константин и Елена“ (Одрин)

Одринъ падна

На няколко пъти минавам покрай Одрин на път за Истанбул, но не ми се беше отдавало възможност да стигна до града. Първото ми посещение в близкия до Свиленград град също не ми даде много време да го разгледам, но една табелка към българската църква „Св. св. Константин и Елена“ ме накара да го запиша, като основна българска следа за посещение. Не след дълго вече бях отново в града, но този път с една единствена цел – да науча повече за българската връзка в него.

Одрин е разположен на стратегическо място – там, където се сливат реките Марица, Тунджа и Арда. Като основен подстъп към Истанбул, той често е бил обсаждан през вековете. Това прави и българската войска, чиито апетити към важния град датират още от Средновековието. Пръв града обсажда хан Крум през 813 година, а след това цар Симеон Велики на два пъти. Последната обсада на Одрин е по време на Балканската война. Обсада, за която се говори дълго не само на Балканите, но и в Европа.

Градът играе важна роля и в новата българска история. На 5 октомври 1912 година България се включва в Балканската война. Българската армия започва светкавично настъпление и за кратко време достига на едва 30 километра от Истанбул – при Чаталджа. Една част от армията обсажда и Одрин.

Одринската крепост е ключова за Османската империя.След края на Руско-турската война през 1878 година османците губят двете си естествени отбранителни линии – Дунав и Стара планина. Така в основни защитници на пътя към Истанбул се превръщат три крепости – Шкодра, Янина и Одрин. Сред тях се откроява Одринската, която еднолично е определяна за най-важната. Освен на близостта ù до османската столица, това се дължи и на факта, че Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Според мнозина благодарение на новите фортификационни съоръжения, започващи на близо 10 километра извън града, крепостта е практически непревземаема. Въпреки оценките на специалистите Българската армия, състояща се от близо 160 000 войници и подпомогната от 47 000 сърби, извършва подвига. След близо шестмесечна обсада, продължила от октомври 1912 година до март 1913 година, решителната атака трае само два дена. Резултатът от нея е категоричен и комендантът на крепостта – Шукри Паша, се вижда принуден да предаде сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов.

Новината за изненадващата българска победа се разнася бързо и светът започва да говори за българската армия с нескрито възхищение не само заради героизма ù, но и заради високото ù техническо ниво. По време на Обсадата на Одрин българската войска използва редица нововъведения. Едни от първите бойни полети в света се извършват над османския град от поручик Радул Милков и Продан Таракчиев. Друга иновация е и използването на „огневия вал“, при която артилерията покрива настъпващата пехота. Загиналите български войници са погребани на различни места край Одрин. Сражавалите се на източния бряг на река Тунджа са положени в двора на българската църква „Св. св. Константин и Елена“. Гробището е занемарено и напълно обезличено през 80-те години на миналия век. Същата съдба е щяла да последва и самата църква. След изселването на българското население тя е занемарена, като за последно е била действащ храм през 40-те години на миналия век. Обновената църква е открита на 14 септември 2008 година, като се превръща в основното място, на което може да бъде отдадена почит на загиналите в обсадата на Одрин български войници.

Къде се намира

Българската църква “Св.св. Константин и Елена“ се намира в квартал Киришхане, на 2 километра и половина от Селим джамия. Указателни табели водят до нея още от центъра на града. Разположена е на ул. „Йешилджи джамъ сокак“ (на тур.:Yesilci Cami sokak), пряка на бул. „Узун Калдаръм“
(на тур.: Uzun Kaldirim caddesi).

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.